Роберто Боланьо „Остана известно време със слушалката, залепена за ухото“
Остана известно време със слушалката, залепена за ухото. Шумовете, които дочуваше, сякаш идеха от пропаст. Шумовете, които чува човек, пропадащ в пропастта.
Остана известно време със слушалката, залепена за ухото. Шумовете, които дочуваше, сякаш идеха от пропаст. Шумовете, които чува човек, пропадащ в пропастта.
Виждаше го седнал върху огромен вулканичен камък, гледайки я тъжно, облечен в дрипи и с брадва в ръка.