Роберто Боланьо „Едно бъдеще, което започваше да се отваря пред двама ни“

 

едно бъдеще, което започваше да се отваря пред двама ни, но не като театрална завеса, нито като мигновено видение, а като метална врата на гараж, отваряща се с грохот, без чистота, нито хармония