vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Untergehen*“

 

Ще кажат ли за мене скитник, поет аматьор?
Със стопени лагери от любов
към една луда мексиканка?
Приеми, малка душа, само тези оскъдни добродетели
защото на дъното им премигва чудовището
което винаги си търсила, свободата, която се смее
на самата себе си оплетена в спалния си чувал
през цялата нощ, в една игра на китайски
сенки и хубаво евтино вино – свободата, която
се смее през цялата нощ в барака
докато навън бризът прилича понякога
на гласа на Анселм Турмеда, ръкопляскайки по време
на мълчаливите сцени, рисувайки кривогледи оченца
които миловидно се смеят на самите себе си
и на тъй красивото им и абсурдно обкръжение,
в бараката на китайските сенки и изпразващите се
тъмни бутилки, изпразващи се в тъмнината,
подобни на маската на съвършенството,
очаквайки взаимно признание което ненадейно
става фарс, жестока шега, танц на луди деца,
за предпочитане обаче пред недвижните убийци,
пред жестовете, несполетени
от това виещо нищо, в промеждутъците на
това което малоумното ми поколение наричаше любов.
Кой потъва в тази сияйност?
Кой потъва и пише в нощта
на тази сияйност?

Барселона, ноември 1977

 

*Потъване (нем.) (б. пр.)

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

Роберто Боланьо „Мистър невидим“

 

„Срутваха се с грохот порталите на сърцето“
След войната процесия от цветя
по тялото ти
И след като прахът се разсея се появява фигурата ти
на легендарен килър
Срутва се с грохот стоманеният портал и не изпуска вопли
сирената на фабриката и шепа очи
се забиват в сърцето ти
Може би тъжен връзваш обувките си и опипваш
меките механизми на конкретното
но никой не отвръща на лудия, расте мъхът на писалищата
слепият случай конструира портрети по стените
Преситен вече от ужас, поглъщайки бавно
павирани пътища и с несменяеми истории
Колко ми струва свободата?
Скелетообразна птица наблюдава от едно легло
полета на Красотата из психеделичната стратосфера
Дочувам песните на Успеха от лабиринта
на един празен суперзатвор в Калифорния
Каква свобода ако не тази пародия която завира езика си в устата ми?
Плъзга се слюнката ти по гърлото ми
Очите ми изведнъж се отварят
в нощта на мраморните
длани и скърцането на зъби
Шеметът на статуята която ме гледа
Незнанието което граничи с видението на снопче Трева застинало на ретината ти
Пълчища афазични старци прекосяват въображението ти
което умира
Петрол и въглища мърсят пейзажа
при контраофанзивата в Ардените
Рембо навътре в гората слушаше съсъка на перките
докато сестра му Изабел украсяваше косите си с маргаритки
И птицата прекосява дървото
и белотата на костите и снега
вече няма да се изтрият от паметта ти
Докато дойдат нови времена, разочарованието ти
Близкият план в бяло и сепия
на недвижния ти профил
Периодична сонда между едно тяло и друго
Пулсации които необратимо те побъркват и после още пулсации
Лека нощ балсамирана птицо отвръщаща на пулсациите
на моята необратима забрава на моите необратими жестове
Хоризонт кафе на истината, парче вселена откъдето изникват
силуетите на танковете и младежите от Вермахта
подсвиркващи си Лили Марлен
Убиецът спи в мръсно спално бельо
докато жертвата го фотографира
Крачеше насред зони на бедствие бъбрейки си за Пруст
с доброволец от Обществото на Писателите
Усещаше че посредством насилието или безкрайната нежност
можеш да промениш реда за участие в играта
без да променяш самата игра
И флейтите които те канеха
на една агония на поет войн с примери от историята
просто не ги чуваше
В крайна светка заприличваше на потъващата Венеция
на Мария Антоанета полагаща глава на дръвника
на праисторическо птичище
умиращо насред ангелически песнопения и тамян
и възраждащо се
насред хилеж, храчки и черни разкази
Мистър невидим – пламтящ

 

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Сънувах, че се намирам на някакъв път в Африка“

 

Сънувах, че се намирам на някакъв път в Африка, който изведнъж се превръщаше в път в Мексико. Седнал на хребета на скала, Ефраин Уерта играеше на зарове с поетите от ордена на просещите братя от Мексико Сити.