vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Портрет през май, 1994-та“

 

Моят син, представителят на децата
на това крайбрежие, изоставено от Музата
днес навършва с ентусиазъм и упоритост четири години.
Автопортретите на Роберто Боланьо
призрачно летят като чайки в нощта
и падат в краката му както пада росата
по листата на дърво – представителят
на всичко, което можехме да бъдем
силни, вкоренени в това, което не се променя.
Но нямахме вяра или вярвахме в толкова неща –
в крайна сметка разрушени от реалността
(Революцията например, тази ливада
от червени знамена, поля с тлъста паша) –
че нашите корени бяха като облаците
на Бодлер. И сега автопортретите
на Лаутаро Боланьо са тези, които танцуват под ослепителна
светлина. Светлина на сън и чудо, светлина
на странстващи детективи и боксьори, чийто кураж
освети нашата самота. Онази светлина, която изрича:
аз съм тази, която не избягва самотата, но също съм
певицата от пещерата, тази, която повлича
родителите и синовете към красотата.
И на това се уповавам.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

Роберто Боланьо „За Антони Гарсия Порта“

 

Трогнат съм от твоите подаръци
Полезни са и съдържат витамини
(Пликове за изпращане на писма
хартия за писане
винарския рекламния бележник, който Ана
изпрати за мен
понякога сирене
кисело мляко, сладки
онези пролетни утрини
в които пристигаше да ме събудиш
и аз бях толкова зле
ябълки, портокали
от време на време кутия
Gauloises, какъв лукс, BICчета
добри новини.)
Пиша това за
да ти благодаря.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Още едно разсъмване в къмпинга Естреля де Мар“

 

Само радиото прекосява тишината
(Великолепни облаци Великолепен въздух)
Далечни гласове които споделих
с теб Песни
на които танцувахме толкова отдавна
когато никой от нас нямаше
двайсе
и бяхме по-малко бедни и по-малко спокойни
от днес
(Великолепни облаци Великолепен въздух)
Сладък нов стил на пролетта
10 градуса над нулата
в 6 сутринта