Заслужил съм си го, шефе, всичко съм си го заслужил
не палете лампата. Безшумни коли в чужд град.
Нямам идея къде се намирам, кое е това място
последният образ от действителността, останал в съзнанието ми
беше момиче, спускащо метална ролетна щора
на сергия.
Какво стана с това момиче?
Не знам, само си спомням, че беше рижава
и че ме погледна за няколко мига
и после тръгна надолу по улицата
към центъра на това мизерно градче.
През външните капаци на прозореца едвам се процеждат два лунни лъча.
Като в стар испански филм
Няма никой в стаята
Пепелниците са чисти, леглото непокътнато
Гардеробът затворен пълен с палта, сака, панталони.
Но няма никой.
Само два лунни лъча.
Като в стар испански филм.
Днес всички магазини бяха затворени
освен това имах само 50 песети*
Три домата и едно яйце
Това беше всичко
И softly as in a morning sunrise.
Колтрейн на живо
И хапнах добре
Цигари и ти беше на ръка разстояние.
И смирение в такта
на свечеряването.
* Валутата на Испания до 1 януари 1999 г., заменана с евро. 166,4 песети се равняват на едно евро (б. пр.).
Всъщност този който се страхува повече съм аз
макар да не ми личи В свечеряването
на Барселона Една или две или три бутилки
черна бира Прекрасната Èдна тъй далече
Метлата на фаровете помита три пъти града
Този въображаем град Един два три пъти
каза Èдна Като посочваше тайнствен час
за сън Без повече събирания
Веднъж завинаги
Почти във всичко свързани но най-много
в болката в смълчаността на животите
изгубени които болката успешно подправя
в приливите които прииждат към нашите
сърца верни на нашите очи неверни
на летописите които подпалваме и никой
не разбира както ние двамата не разбираме
касапниците които ни обкръжават неотстъпчиви
в подразделянето и умножаването на болката
все едно градовете в които обитаваме са
нескончаема болнична зала
Чуден занаят без основание Да почнеш да губиш коса
и зъбите Някогашните стари маниери да бъдеш възпитан
Странното самодоволство (Поетът не желае да е нещо повече
от другите) Нито богатство нито слава не дори поне
поезия Може би това е единственият начин
да не се страхуваш Да се настаниш в страха
като някой обитаващ вътре в бавността
Призраци притежавани от всеки Просто
да чакаш някой или нещо върху руините
В продължение на един нескончаем момент не се случи нищо. Две коли, спрели насред пустинята.
vs. archives 