vs. archives

моето поколение четеше Маркс и Рембо, докато му се обърнат червата

сякаш беше в небесата на Мексико, а не в небесата на евреите, още по-малко в небесата на философията или пък в небесата на марксистите

аз се хиля, за да не вия, аз си тананикам, за да не се моля или богохулствам

Всичко, което започва като комедия, неотвратимо завършва като тайнство.

Вече никой не стене – няма разкъсани сърца. Само нощната ни смълчаност, когато на четири крака се насочваме към огньовете, които някой е запалил за нас в тайнствен час и с неразгадаема цел. Води ни слепият случай, макар нищо да не сме оставили на слепия случай.

с отворени очи, затворени в тъмен коридор, неподвижни, чакащи