Роберто Боланьо „Рижавата“ II

by Владимир Сабоурин

 

II

Фикс идея отново неизразима гъстата нишка е собствена светлина

Неговото Чили неговата зеница недвижна като бял дроб на тъмни глаголни времена

Докоснато от луната свършването й подчинеността й на вълнообразна ос

Моментът Чили надървеният момент на рижавата му и на самотата му

Бикоборски път идеята му приема губещата посредством вълнообразна ос

Рижава по възкачване гърбът бедрата в следи от нокти подчинена на самота

Като телена мрежа хоризонталната идея е допуснала вълнообразна ос

Докосната от луната моментът му Чили проникващ я като бял дроб

Признавайки бягството недвижната която казва докосва мястото което и да е окървавено