vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Сънувах, че вихър от призрачни числа е единственото, останало от човешките същества“

 

Сънувах, че вихър от призрачни числа е единственото, останало от човешките същества три милиарда години след като Земята бе престанала да съществува.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Сънувах, че заспивам, докато училищните ми приятели се опитват да освободят Робер Деснос от концлагера Терезин“

 

Сънувах, че заспивам, докато училищните ми приятели се опитват да освободят Робер Деснос от концлагера Терезин. Събуждайки се, някакъв глас ми нареждаше да се задействам. Бързо, Боланьо, бързо, няма време за губене. Като пристигам, откривам само един стар детектив, ровичкащ в димящите руини, останали от нападението.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Сънувах, че настъпваше краят на Земята“

 

Сънувах, че настъпваше краят на Земята. И че единственото човешко същество, което наблюдава края, беше Франц Кафка. В небето Титаните се бореха на живот и смърт. От пейка от ковано желязо в парка на Ню Йорк Кафка виждаше света да гори.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Сънувах, че един следобед почукаха на вратата на къщата ми“

 

Сънувах, че един следобед почукаха на вратата на къщата ми. Валеше сняг. Нямах нито печка, нито пари. Мисля, че дори щяха да ми спрат тока. И кой мислите стоеше от другата страна на вратата? Енрике Лин с бутилка вино, пакет с храна и чек от Непознатия Университет.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Наполовина направени“

 

Наполовина направени, нито сурови, нито сготвени, биполярни, способни да яхат урагана.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Джираут Седнал в двора на кръчмата“

 

Джираут Седнал в двора на кръчмата
Кръстосал крака Излязъл си да храносмелиш
съзерцавайки небето Сивите стрехи
Димящите комини от първите зимни дни
Момиченца руси тъмнокоси рижави Играещи

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Духовно упражнение на Роберто Боланьо“

 

В края на 1992 той бил много болен
и се бил разделил с жена си.
Това било шибаната истина –
бил сам и преебан
и често си мислел, че му оставало малко.
Но сънищата, чужди на болестта
се явявали всяка нощ
с вярност, която успявала да го учуди.
Сънищата, които го пренасяли в онази магическа страна
която той и никой друг наричал Мексико Сити
и Лиза и гласът на Марио Сантяго
четящ стихотворение
и толкова други неща хубави и достойни
за най-пламенните възхвали.
Болен и сам, той сънувал
и устоявал на дните, крачещи неумолимо
към края на поредната година.
И от това извличал малко сила и кураж.
Мексико, фосфоресциращите стъпки на нощта
музиката, звучаща по кръстовищата
където едно време замръзвали курвите
(в сърцето от лед на Колония Гереро)
му предоставяли препитанието, от което имал нужда
за да стисне зъби
и да не плаче от страх.

 

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Сянката“

 

До това се свежда всичко: да просиш и да помниш.
И да вървиш под светкавиците
по улица с празни къщи.
До това се свежда всичко: никога да не спираш
освен за да пафнеш последна цигара
и да вървиш под светкавиците.
Без търпение и нетърпение:
като леден просяк
на последната седалка
на нощен рейс.
И ако гласът на някой непознат казва
сгъваем нож. И ако гласът
казва кървящо тяло
и туптене на сърцето.
И ако гласът.
Да просиш и да помниш,
да помниш и да просиш.
И да вървиш като зле назобен откачалник
под нощта на медиумите.
И под нощта на музикантите.
И под нощта
на имащите какво да крият.
На онези дето винаги
имат какво да крият.
И тогава изведнъж да си прехапеш езика
и да погледнеш към дъното на автобуса.
И да видиш сянката.

 

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Защото полята са наши“

 

Ако зачезна в началото на купона
не ме търсете, оставете на мира
правещите любов, започващите да го правят
мочащия яко безспир
всички поканени –
и танцувайте, пийте
разговаряйте до зори

От всяка лайняна дупка
където и да се намирам
ще пратя поздрави, целувки на гълъб с ръката
окървавена

 

 

 

 

 

 

 

Умиращия на брега кит

 

Умиращия на брега кит
Иска повече арктическа прохлада
Повече арктически въздух
Повече арктическа светлина

Грохота на айсбергите
Отправящи се към южните морета
Отеква все по явствено

Родината е близко