vs. archives

Бе по-прекрасна от слънцето
а аз нямах още 16.
Минаха 24 години оттогава
и продължава да е до мен.

Понякога я виждам да крачи
над планините – тя е ангелът пазител
от нашите молитви.
Тя е сънят, който се завръща

с обещанието и подсвирването.
Подсвирването, което ни призовава
и ни изгубва.
В очите й виждам лицата

на всичките си изгубени любови.
Ах, Музо, защити ме, казвам й
в ужасните дни
на неспирното приключение.

Никога не се разделяй с мен.
Бди над стъпките ми и над стъпките
на сина ми Лаутаро.
Нека почувствам крайчеца на пръстите ти

отново на гърба си
побутващи ме, когато всичко е мрак
когато всичко е изгубено.
Нека отново чуя подсвирването.

Твой верен любовник съм
макар понякога сънят
да ме разделя от теб.
Но ти си кралица и на сънищата.

Имаш приятелството ми ден след ден
и някой ден
твоето приятелство ще ме прибере
от пущинака на забравата.

Дори ти да идваш
когато аз тръгвам
всъщност сме приятели
неразделни.

Музо, навсякъде
където ида
отиваш и ти.
Видях те в болниците

и във върволицата
политическите затворници.
Видях те в ужасните очи
на Една Либерман

и в уличките
на наемните убийци.
И винаги ме опази!
В поражението и отписването.

В перверзните връзки
и в жестокостта
винаги беше с мен.
И макар да минават годините

и онзи Роберто Боланьо от Аламеда
и Либрерия де Кристал
да се промени,
да се парализира

да стане по-глупав и по-стар
ти ще останеш все така прекрасна.
По-прекрасна от слънцето
и звездите.

Музо, където и
да идеш
отивам и аз.
Следвам сияйната ти следа

прекосяваща дългата нощ.
Без значение годините
или болестта.
Без значение болката

или усилието, необходимо
за да те последвам.
Защото с теб мога да прекося
големите безутешни пространства

и винаги ще открия вратата
която да ме върне
в Химерата
защото ти си с мен

Музо,
по-прекрасна от слънцето
и по-прекрасна
от звездите.