… такава е човешката природа:
един сърце му стопля туй, на друг онуй.
… член
… на воловаря
не някой ясновидец – аз казах ти това …
… защото Зевс, на Олимпийците бащата, (даде) ми
… той даде ми добри умения сред хората
… дори Евримас трудно кусур би намерил …
… голямото море със малък кораб
ти прекоси и дойде от Гортин …
…
… и туй сграбчвам жадно
… ти можеш
…
… ти на крака ме изправи …
… скъп ми е обаче корабния товар
… или изгуби се
… има средство
… но друг не ще открия
… ако морската вълна те бе погълнала
или … и ти под десниците на мятащите копия
… сияйната си младост би отдал
… та мен, оставения сам, да видиш …
… как в мрака лежах
… и бях отново изведен в светлината.
… но на нея отговорих:
жено, злите приказки, идещи от хорските усти
не ги мисли. Ала падне ли нощта …
ще бъде моя грижа. С ведрост изпълни сърцето си.
Нима изглеждам в нещастията си тъй
изпаднал? Нима ме имаш ти за страхопъзльо?
Ти не знаеш кой съм аз наистина и откъде ида.
Да знаеш, че разбирам да обичам този, който ме обича,
а врага да мразя и зло от мен да види …
също като мравката. Така за нея казват и казаното истина е.
Този град тук … ще порутиш …
нивга от мъже не е съсипван, ти обаче
сега превзе го с копието и придоби голяма слава.
Над него ще господстваш и властта ще удържиш
тогава от мнозина заблазяван.
vs. archives 