Сърце, мое сърце, затрупано от безизходни мъки,
изплувай и се защити от всички, желаещи ти зло, посрещни ги
с гръдта си. Защити се от враговете си, като подириш близостта им
без колебание – и победиш ли, не показвай явно гордостта си,
победят ли те обаче, в жалби не изпадай, проснат у дома на пода.
Ала на радостите радвай се и скърби за злополучното –
но не прекалявай. Познай възходи и падения, постигащи човека.
… бързоходни кораби в морето
… нека да свием повечето платна
… след като отпуснахме въжата на кораба. Да имаш попътен вятър
… за да мислим за теб
… бъди свободен (от страха) и не го пробуждай (у другите)
… надига се разбуненото море
… ала ти погрижи се овреме
… кураж
дойката … с миро помазани косите
и гърдите, така че даже старец ще възпламени.
Ах, Главке …
… безответно. Потоци стрели шуртяха от двете страни …
… колчаните вече не криеха убийството …
… на стрелите. Тези обаче …
… обтягаха тетивите и опъваха лъковете …
vs. archives 