vs. archives

В тази безутешност, татко, където от смеха ти оставаха само археологически останки.

Сънувах, че Паскал говори за страха с кристални думи в кръчма в Чивитавекия: „Чудесата не служат за обръщане във вярата, а за осъждане“, казваше.

Наполовина направени останахме, татко, нито сварени, нито сурови, изгубени в огромността на това безкрайно бунище, блуждаейки и грешейки, убивайки и молейки за прошка, манийно-депресивни в съня ти, татко, сънят ти, който нямаше граници и в който сме ровили хиляди пъти и после отново хиляди пъти като латиноамерикански детективи, изгубени в лабиринт от стъкло и кал, пътувайки под дъжда, гледайки филми, където се появяват старци, крещящи торнадо! торнадо!, гледайки нещата за последен път, но без да ги виждат, като призраци, като жаби на дъното на кладенец, татко, изгубени в мизерията на утопическия ти сън, изгубени в многогласието на гласовете и бездните ти, манийно-депресивни в необхватната зала на Ада, където се готви Хуморът ти.