vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Барселонски следобеди“

 

В сърцевината на текста
се намира проказата.

Добре съм. Пиша
много. Много
те обичам.

Роберто Боланьо „Не се вслушвай в гласовете на мъртвите приятели, Гаспар“

 

Не се вслушвай в гласовете на мъртвите приятели, Гаспар.
Не се вслушвай в гласовете на непознати, които умряха
В шеметни свечерявания на чужди градове.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Роботът“

 

Помня, че Платон ми го внушаваше
и не обърнах внимание.
Сега се намирам в дискотеката на смъртта
и нямам възможно действие:
пространството е парадокс.
Тук не може да се случи нищо
и въпреки това се намирам аз.
Едва робот
с неопределена мисия.
Вечно произведение на изкуството.

Роберто Боланьо „Нови поселения. Кошмар“

Нови градове с паркове и детски площадки
и Големи Супермаркети…
Сред открити местности, в някогашни тресавища, в изоставени
имения…
С ясли аптеки магазини
и ресторантчета…
И 15-годишни момчета вървящи със затворени очи…
Някой отговаря за всичко това,
трябва да има охранител някъде,
команден пулт…
Момичета и момчета разговарящи на покривните тераси…
Тънки гласове достигащи под сурдинка…
Като да чуваш някой който говори на пътя
без да излиза от колата си…
Малко сънен може би…
И е прекалено късно за да излезеш невредим
от кошмара…

IMG_20181028_121221

 

Роберто Боланьо „Марио Сантяго“

 

Какво ли прави Марио в Мексико?
Помня снимка която ми прати
от Израел,
обикновена снимка в метрото.
И очите му гледаха към небето.
На гърба: откъс от песен
небето се заоблачава
изглежда ще вали.