vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Парите“

 

Работих 16 часа в къмпинга и в 8
сутринта имах 2.200 песети въпреки че получавам
2.400 не знам какво направих с останалите 200
предполагам хапнах и пийнах бира и кафе с
мляко в бара на Пепе Гарсия вътре в
къмпинга и валя през неделната нощ и цялата
сутрин в понеделник и към 10 отидох при
Хавиер Лентини и ми платиха 2.500 песети за една
антология на съвременна мексиканска поезия която
ще излезе в списанието му и вече разполагах с повече от
4.000 песети и реших да купя няколко
празни магнетофонни ролки за да запиша Сесил Тейлър
Азимут Дизи Гилеспи Чарли Мингъс
и да хапна един здрав свински бифтек
с домати и лук и пържени яйца и да напиша
това стихотворение или тая бележка която е като бял дроб
или мимолетна уста която заявява че съм
щастлив защото отдавна не съм имал
толкова пари в джоба

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Край на седмицата“

 

Затвориха зоната. По това време
остават само на крак кордоните
на полицията, двойчиците които не напускат
стаите си
собственика на бара безразличен и плешив
луната в капандурата.

Сънувам край на седмицата
пълен с мъртви полицаи и коли
изгарящи на плажа.

Млади свенливи тела, тъй
ще резюмираме тези години:
млади свенливи тела които се набръчкват
хилят се и зубрят разпищолени
в празната вана.

Роберто Боланьо „Прекрасни мигове без памет“

 

Прекрасни мигове без памет
като изгубени стихотворения на Бертран де Борн
и мезоамерикански легенди.

Скрити в леглото, щастливи
докато навън вали.

Прекрасни мигове без картографии
нито смели капитани
гарантиращи завръщането у дома.

Където не съществуват момичета и градове
нито пожари.
Единствено тялото ти
покрито с мръсен шлифер
полегнало на плажа
четейки.