Роберто Боланьо „Лола Хлябивода

by Владимир Сабоурин

 

Срещу теб опитах да си ида да се отдалеча
затварянето изискваше скорост
но в края беше ти която отваряше вратата.

Беше във всяко нещо което може
да върви плаче падне в кладенеца
и от светлика ме питаше за здравето ми.

Зле съм Лола почти не сънувам.