Роберто Боланьо „Аз съм легло не издаващо звук“

by Владимир Сабоурин

 

Аз съм легло не издаващо звук легло в един
през нощта и в четири сутринта
легло с винаги отворени очи
очаквайки своя личен край на света.

Аз съм черното легло на Малевич търпеливото легло
плъзгащо се по залеза симулиращото легло
на децата с винаги отворени очи.

Аз съм легло което сънува себе си пиано легло подвластно
на поезията на белите дробове алчно легло
ядящо пердета и килими
очаквайки своя личен край на света.