Срещу теб опитах да си ида да се отдалеча
затварянето изискваше скорост
но в края беше ти която отваряше вратата.
Беше във всяко нещо което може
да върви плаче падне в кладенеца
и от светлика ме питаше за здравето ми.
Зле съм Лола почти не сънувам.
Аз съм легло не издаващо звук легло в един
през нощта и в четири сутринта
легло с винаги отворени очи
очаквайки своя личен край на света.
Аз съм черното легло на Малевич търпеливото легло
плъзгащо се по залеза симулиращото легло
на децата с винаги отворени очи.
Аз съм легло което сънува себе си пиано легло подвластно
на поезията на белите дробове алчно легло
ядящо пердета и килими
очаквайки своя личен край на света.
vs. archives 