vs. archives

Тя си изхлузва панталоните в тъмното.
Котарака оцапан в черно съм.
Също лицето на Гаспар който пуши съзерцавайки дима.
На жълтите плочки панталоните й.
Недвижим и кост съм.
Гледания кур съм.
Всичко съм.
Курът който тя гледа.

Снега пада над Херона
Значи това било е ритъма?

Кръженето на сладката безлюбовност
Като фарове на свечеряване

Няма по-нежно по-самотно
Снега пада над Херона

Насилието е като поезията, не се коригира.
Не можеш да промениш пътя на бръснач
нито образа на свечеряването несъвършено завинаги.

Сред тези дървета които измислих
и които не са дървета
стоя аз.