В читалнята на Ада В клуба
на почитателите на научната фантастика
В заскрежените дворове В транзитните спални
По ледените пътища Когато вече всичко изглежда по-ясно
И всеки миг е по-хубав и по-малко важен
С цигара в уста и със страх Понякога
със зелени очи И 26-годишен Прислужнащ
Вече няма образи, Гаспар, нито метафори в зоната.
Ченгета, жертви, курви въоръжени
с военни отпадъци, педали
араби, продавачи на лотария
феминистки пишещи в помещенията си.
Отчаянието. Яростта.
Свечеряването.