vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Когато мисля за хора правени ежедневно на пестил“

 

Когато мисля за хора правени ежедневно на пестил
трябва да мисля също за скоростта която се натрупва
за портите на вилите,
за пиратските кораби които децата строят
с листовете на тетрадките си
по граматика.

Когато мисля за затвор и пиша затвор до
натръшкване
да не забравя да отбележа в някой ъгъл
ръце върху гениталиите,
признание,
случаи на доверяване.

Роберто Боланьо „Пиши каквото искаш“

 

Нищо няма да остане от сърцата ни.

Пейре Карденал. Пред твоите думи
Бял пепелник преливащ от пръстени.
Албигойците притаили се в Барселона.
При все това песни и вино.
Бял пепелник преливащ от пръсти.
В комиксите намираме свободата.

Нищо няма да остане от сърцата ни.
Нито от каменните тавани, които ни видяха.
Да пребледняваме.