Роберто Боланьо „Върви по дяволите, Роберто“

by Владимир Сабоурин

 

Върви по дяволите, Роберто, и помни, че никога вече
няма да й го вкараш
Имаше особена миризма
Дълги луничави крака
Коси с цвят на махагон и хубаво бельо
Истината е, че малко си спомням сега
Обичаше ме завинаги
Закопа ме