vs. archives

Да пишеш молитвословия, които да дуднеш под нос
преди да напишеш онези стихотворения
които да вярваш, че не си написал никога

Наблюдават ме тихо
докато пиша И короните
са изпълнени с птици, плъхове
змии, червеи
и главата ми
е изпълнена със страх
и планове
за идни равнини

Китайски поет чиято мисъл кръжи около
една дума, без да я докосва,
без дори да я поглежда, без
да стигне до изобразяването й.
Зад поета има планини
жълти и сухи брулени от
вятъра
мимолетни дъждове
евтини ресторанти
бели облаци които се разпарчетосват.

Пиши за вдовиците изоставените
старите, сакатите, лудите.
Зад Големите Войни и Големите Гешефти
разтърсващи света са те.
Живеят ден за ден, молят за пари назаем
изследват малките червени петна
върху градовете ни
върху спортните ни състезания
върху песните ни.

Прочетете остатъка от публикацията »

След хиляда години няма да остане нищо
от написаното през този век.
Ще четат откъслечни фрази, следи
от изгубени жени
отломки от недвижни деца
очите ти бавни и зелени
просто няма да съществуват.
Ще бъде като Гръцката антология
дори по-далечно
като плаж през зимата
за друга почуда и друго безразличие.