vs. archives

Когато се покая
за престъпленията си
ще ти пратя телеграма.
Ще дойдеш, облечен в бяло
ще белосаш душата ми.

Ще поплача на рамото ти
ще сефтосам костюма
на гърдите черни диаманти
черен от пушек в червата.

Ще сложим камата
в ножницата на откачен сън –
придобила формата на агне
изникнало от тигър развързан.

От раните ще направим рими
Ребуси от крясъците
изкуплението ще е убиване на време
във вечността, която ме очаква.

После ще седна на масата
за да ям от свещения хляб:
аз ще го разломя черен
ти ще ми го дадеш бял.

Когато дойдат за мен
да ме водат на бала на куците
ще река от патерици не’ам нужда
краката ми са идеални.

Ще демонстрирам ча-ча-ча и негърски танци
докато цел се разпадна
но те нема да се откажат
да ме водат на странния бал.

Два удара с брадва ще свършат работа
с две патерици ще греба напред
и щом влеза през оная врата
ще ми тикнат една куца в ръцете.

Тя ще ми каже: любов моя!
Аз ще ѝ река: моя прелест!
Как станà това с краченцата ти?
Кажи ми, че цел кървя!

С достойнство тя
ще ме уведоми, че са я помлели от бой
но скривайки ловко неудобството си
като същинско бижу
ще избухне в смях гръмогласно
отекващ в залата.

После ще направим кръгчетата
задължителни в тия случаи
ще се здрависваме налево и надесно
с ръце и патерици.

И когато най-малко очакваш
в два сутринта
ще дойде палача на куците
за да не оста’ат следи.