Вирхилио Пиньера „В тези голи пущинаци“ (Fin)
В тези голи пущинаци
в тези сумрачни места на блудство с малолетни
с тези дами, разядени от рака на безразличието –
мъртви дами, които дори не биха могли
да пресекат линията на хоризонта –
аз живея.
В тези леговища на въпиющи вълчици
с изпосталели бозки
в тези леговища, неспохождани дори от хиена и птица
дето челюстите им предизвикват красотата на тялото
леговища, отдадени на зъби, изпъкващи върху свирепо червено
изгнили дами, боящи се от смъртта
лишени от песен и туниките на паметта –
с тях аз живея.
Те, зверове, обути шумоизолирано, чиито стъпки чувам с ужас
стъпки, внасящи смут в ритъма на света
селянки без наръч трева
потъващи в кадифе грабливи нокти
с чашата кафе и въртейки се меланхолно
закопчани догоре погледи, съзерцаващи бъбреците си
сред тъкани, подгизнали от кръв
блъскащи се със сетните ребра на нощните си приключения –
с тези дами аз живея.
Живея с тях аз ден след ден
очаквайки ангела, идещ да ме повика
ангела, опушен цял в сяра
без крака, без глава, без криле
под слънце – шумолящ диск, жежко удивление, мой баща –
докато луната погребва в езера от ужас
тези пейзажи на мудно изкупление.
vs. archives 