vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Александър Блок „Бележници“, 22 март 1915

 

Страстите могат да променят човека – даже мозъка, качеството на темперамента, всичко.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 3 ноември 1914

 

За да разплетеш нещата, трябва да затихнеш.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 25 юни 1914

 

Слънцето и луната – еднакво червени кълба.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 14 май 1914

 

Страстна бездна и над нея се носят откъслечни мисли за бъдещето – дух божий. – Вечерта заваля дъжд.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 24 април 1914

 

Разхождаме се тихо в топлата, влажна мъгла.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 13 април 1914

 

Вечерта тревожност. Кинематограф. Нашите улици. Вятър.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 21 февруари 1914

 

Защо обаче те ме обичат? За миналото и за настоящето, опасявам се, че не е заради бъдещето, не заради това, което искам.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, [ноември-декември] 1910

 

Аз съм се родил през Средните векове. Затова Възраждането за мен е червено, страшно.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, [първата половина на август] 1909

 

Културата трябва да се обича така, че гибелта й да не е страшна […].

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 8 юли 1909, преди нощта, в пристройката

 

Руската революция* приключи. Без остатък изгоряха всички главни или чашите на човешките сърца се разплискаха и виното пак се разтвори в цялата природа, и отново ще мъчи хората, които го проляха, с неизповедимото. Цялата природа отново се омагьоса, веднага след като се разомагьосаха хората.

 

* Първата руска революция от 1905-1907 г. (б. пр.).