vs. archives

Страстите могат да променят човека – даже мозъка, качеството на темперамента, всичко.

За да разплетеш нещата, трябва да затихнеш.

Слънцето и луната – еднакво червени кълба.

Страстна бездна и над нея се носят откъслечни мисли за бъдещето – дух божий. – Вечерта заваля дъжд.

Разхождаме се тихо в топлата, влажна мъгла.

Вечерта тревожност. Кинематограф. Нашите улици. Вятър.

Защо обаче те ме обичат? За миналото и за настоящето, опасявам се, че не е заради бъдещето, не заради това, което искам.

Аз съм се родил през Средните векове. Затова Възраждането за мен е червено, страшно.

Културата трябва да се обича така, че гибелта й да не е страшна […].

Руската революция* приключи. Без остатък изгоряха всички главни или чашите на човешките сърца се разплискаха и виното пак се разтвори в цялата природа, и отново ще мъчи хората, които го проляха, с неизповедимото. Цялата природа отново се омагьоса, веднага след като се разомагьосаха хората.

* Първата руска революция от 1905-1907 г. (б. пр.).