vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Илинденска идилия

 

Денят очакваше удавника си цял ден
Най-дисциплинираните бяха на плажа дълго преди
Спасителите западният рационализъм незнанието на местните
Суеверия небрежността на една млада средна класа разчитаща
На грижата на баби дойки държанки пиещи поредици големи бири
Със сламка най-често без присъстващи бащи момчетата помпащи
На непоклатими мастодонтни уреди на детска площадка от стария режим
Смартфон опрян на единия стълб на висилката коремни и
System of a Down времепространственото изкривяване
Сплесква елипсите на сенките на кипарисите
Застаряващият спортсмен таксуващ комплекти чадъри шезлонги
Масички без касов бон минава в края на работния ден
С чисто нов каджар както рече заратустра изпепелени бурени
В бетонна купа подобие на олимпийски жертвеник
Нито гънка по повърхността на водата като в зехтин
Времето спира в очакване на часа на нощните плажове
Безшумно завалява със сухи беззвучни светкавици презрелите
Ябълки само това чакат зачестява тупането им в тишината
Капещите джанки се разпукват в мига на удара преобразени
Във вискозна градина на удоволствията на оси и мравки
Не изчакващи дори дъжда да спре русначето
И баба му играещи на топка в плиткото очаква ги
Притихнало морето утрешните новини.

 

 

 

 

 

Реклами

Фридрих Хьолдерлин „Архипелагът“ (ст. 54-61)

 

При все това самотен ти се чувстваш. Дочува в смълчаната нощ
Твоите жалби скалата и често убягва ти
Разгневена далеч от смъртните крилата вълна към небето.
Защото никой благороден не живее с теб,
Някога почитал те, увенчавал с красиви храмове и градове
Твоите крайбрежия. И винаги нужда изпитват и липсват им,
Дирят те винаги, както героят – венец, светите
Стихии за слава сърцето на чувстващ човек.

 

(да се продължи)