Фридрих Хьолдерлин „Патмос“ 2

by Владимир Сабоурин

 

Тъй свидетелствах, когато грабна ме
По-ненадейно, отколкото съм предполагал
И далеч, където никога
Да стигна не очаквах, дух един
От насред дома ми. Дремеха
Във сумрака, когато тръгнах
Сенчеста гората
И тъй желаните копнежнно ручеи
На родината. Не разпознавах аз страните,
Но скоро, в блясък свеж,
Загадъчната
Златно окадена, разцъфна –
Нараствайки стремително
Със крачките на слънцето,
Димейки ароматно с хиляди била –

Пред мен разцъфна Мала Азия

 

(да се продължи)