Александър Блок „Дванайсетте“ 12
by Владимир Сабоурин
12
… Напред далеч със властна крачка
Вървят… – Кой там? Излез!
Там вятър с червеното знаме
Развихрен играе отпред…
Отпреде – смръзнала преспа:
– Кой там – излез!
Само нищ, прегладнял пес
Отзаде крета…
– Чупка, красто недна,
Че с щика ще те почеша!
Стар свят, ти, келяво псе
Провали се вдън земя!
…Зъби се – вълчица гладна –
Подвил опашка – не изостава –
Студена кучка – безродна кучка…
– Хей, кой там? Дай отговор!
– Кой маха там със знамето червено?
Непрогледен мрака, брат!
– Кой там минава с бърза крачка,
Крие се зад сградите?
– Знай, ще те докопам,
По-добре предай се жив!
– Хей, другар, пише ти се лошо,
Излез, ще стреляме!
Трах-тах-тах! – И само ехо
Отговаря в зданията…
Само виелицата с неугасващ смях
В пустош киска се снежна…
Трах-тах-тах!
Трах-тах-тах…
…Така далеч със властна стъпка
Вървят… Зад тях е песът гладен,
Отпред – със флага кървав,
Във фъртуната невидим,
От куршуми неловим,
Нежно стъпвайки над халата,
Като снежен прах елмазен,
Във венец от скреж от рози –
Там отпред – Исус Христос.
