vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Bulgarian Poetry in English Translation (III/1): the period 1944-1989 – Konstantin Pavlov

Konstantin Pavlov was one of the most important and gifted Bulgarian poets of the period after 1944. His immense talent and poetic imagination, and his independent personality brought him in frequent conflict with the Communist regime. Fortunately, two of his poetry collections are available in English: Cry of a Former Dog (translated by Ludmilla G. Popova-Wightman, Ivy Press Princeton 2000) and Capriccio for Goya (also translated by Ludmilla G. Popova-Wightman, Ivy Press Princeton 2003). Pavlov’s first books were confiscated before they could reach bookstores and readers. After that, he was officially sentenced to silence for his courageous depiction of the terror in his country.

Pavlov’s poetry, stylistically innovative, is a moral protest against the totalitarian dictatorship in Bulgaria from 1944 to 1989. Many of Pavlov’s poems contain also satirical elements, irony and humor, despite the serious conditions in which he lived and the suffocating intellectual atmosphere from which authors like…

View original post 526 more words

Алвару д’Кампуш „Морска ода“ (продължение)

 

О, дивостта на тази дивост! Срал съм ви
Върху всеки живот като нашия, който не е нищо от всичко това!
Ето ме тук, инженер, практичен по необходимост, възприемчив за всичко,
Закотвен тук – в сравнение с вас – дори когато се движа;
Дори когато действам – инертен; дори когато се налагам – слаб;
Статичен, пречупен, малодушен отстъпник от вашата Слава,
От вашата славна динамика, пронизваща, гореща и кървава!

Проклятие! Да не можеш да действаш в съгласие със своя делириум!
Проклятие! Да си винаги вкопчен в полите на цивилизацията!
Да си превит под douceur des moeurs като под дантелено бреме!
Хамали – всички сме хамали – на модерния хуманитаризъм!
Ступор на туберкулозноболни, на неврастеници, на флегматици
Без кураж за буйство и решителност,
С душа на кокошка, вързана за единия крак!

О, пиратите! Пиратите!
Копнежа по беззаконното и свирепото,
Копнежа по абсолютно жестокото и отблъскващо,
Който гризе като абстрактна похот немощните ни тела,
Нашите женствени, изтънчени нерви
И придава луда трескавост на празните ни погледи!

 

 

 

 

 

 

Алвару д’Кампуш „Морска ода“ (продължение)

 

О, изтезавайте ме, за да ме излекувате!
Плътта ми – направете от нея въздух, който сатърите ви прорязват
Преди да се стоварят върху глави и рамене!
Вените ми да бъдат одежди, които ножовете пронизват!
Въображението ми – тялото на жените, които изнасилвате!
Разумът ми – палубата, дето стъпили убивате!
Целият ми живот, съставен от нервност, истерия, абсурд
Да бъде големият организъм, в който всяко пиратско действие
Представлява съзнателна клетка, и съвкупното ми аз, завихрено
Като безкрайна гнилоч по вълните, да бъде всичко това!

Трескавата машина на изригващите ми видения
Ротира сега с такава извънмерна, ужасяваща скорост
Че моето съзнание-кормило се стопява почти
До мъглив кръг, свистящ във въздуха.

Fifteen men on the Dead Man’s Chest.
Yo-ho-ho and a bottle of rum!

Хей-лахо-лахо-лаХО – – – – – – лаха-а-ааа – – – – – – ааа…