vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Marina Konstantinova: The White Coast – A Review by Thomas Hübner

Global Literature in Libraries Initiative

Balchik is a small coastal town at the Bulgarian Black Sea coast, approximately 30 kilometers north of Varna. A century ago, it was not much more than a fishing village, but its natural location at a small bay, its Mediterranean climate and its picturesque houses and small streets made it a magnet for the Romanian aristocracy and also for many artists – there was even a rather famous “Balchik School of Painting”. The painters came here during the long summer, hunting for motives and enjoying a carefree and relaxed lifestyle at this small Black Sea town.

Wait a moment, did I say “Romanian aristocracy”? Yes, indeed – some parts of North Eastern Bulgaria belonged to Romania in the period between 1913 and 1940, and therefore Balchik was for a few decades the most popular destination in Romania for these people in summer. Visitors who come to Balchik today – and…

View original post 1 030 more words

Реклама

Алвару д’Кампуш „Морска ода“ (продължение)

 

Разкъсана плът, зееща, изкормена плът, лееща се кръв!
В този миг, в концентрирания апогей на сънуването на делата ви
Губя напълно себе си, вече не ви принадлежа, вече съм вас,
Женствеността ми, която ви следва, е да бъда душите ви!
Да съм в окото на свирепостта ви, в мига на извършването й!
Да извлека сърцевината на съзнанието на вашите усещания,
Когато оцветявате в кръв водите в открито море,
Когато от време на време хвърляте на акулите
Телата на ранените, още живи, розовата плът на децата
И насилвате майките да гледат на перилата на борда!

Да съм до вас в касапницата, в грабежа!
Да съм с вас в симфонията на плячкосването!
О, не знам какво точно искам да бъда от вас, не знам колко искам да бъда вас!
Не само да ви бъда самка, да ви бъда женските, да ви бъда жертвите,
Да ви бъда жертвите – мъже, жени, деца, кораби –
Не само да бъда часът, корабите, вълните,
Не само да бъда душите ви, телата ви, бесът ви, обладаността,
Не само да бъда конкретно абстрактния ви оргиастичен акт,
Не само искам да бъда всичко това – не, повече от това, Това-Бог!
Трябва да бъда Бог – Бог на обратен култ,
Чудовищен и сатанински Бог, Бог на един кървав пантеизъм,
За да изчерпам до дъно мярата на беса на въображението си,
За да не изчерпам никога желанието си по отъждествяване
С всеки и всичко, с повечето-от-всичко на вашите триумфи!

 

 

 

 

 

 

Алвару д’Кампуш „Морска ода“ (продължение)

 

Хей, мои космати и груби герои на приключенията и престъплението!
Мои морски бестии, съпрузи на моето въображение!
Случайни любовници на двусмислените ми усещания!
Искам да съм Онази, която ви очаква в пристанищата,
Вас, омразни любовници на пиратската кръв на нейните сънища!
Защото тя е бесняла със вас, макар и само в духа си,
Върху голите трупове на жертвите ви в открито море!
Защото тя е спътник на престъпленията ви и в океанската оргия
Духът й на вещица танцува невидим около жестовете
На телата ви, на сатърите ви, на душащите ви ръце!
И на брега, очаквайки ви да дойдете, в случай че дойдете
Ще вдъхва в рева на екстаза ви целия необятен,
Целия мрачен, мъглив аромат на вашите победи
И един шабат от жълто и червено ще пронизва вашите спазми!

 

 

 

 

 

Алвару д’Кампуш „Морска ода“ (продължение)

 

Пиратите, пиратството, часът,
Онзи морски час, в който жертвите са нападнати,
И ужасът на пленените търси убежище в лудостта – този час,
В съвкупността си от престъпления, ужас, кораби, хора, море, небе, облаци,
Бриз, широта, дължина, крясъци
Искам да бъде в Целостта си моето тяло в Целостта му, страдайки,
Да бъде мое тяло и моя кръв – мое същество в червено –
Да разцъфне като сърбяща рана в нереалната плът на душата ми!

Да съм всичко в престъпленията! Да съм всеки отделен детайл
На абордажите на корабите, на кланетата и изнасилванията!
Да съм всичко, случило се при плячкосванията!
Да съм всичко, живяло и умряло на сцената на кървавите трагедии!
Да съм пиратът-на-всички-пирати на цялото пиратство в кулминацията му
И жертвата-синтез – от плът и кръв – на всички пирати на света!

Да съм в моето пасивно тяло жената-всяка-и-всички-жени,
Изнасилени, убити, ранени, разкъсани от пиратите!
Да съм в покореното си същество самката, която трябва да е тяхна!
И да чувствам всичко – всички тези неща наведнъж – в мозъка на костите си!

 

 

 

 

 

 

%d блогъра харесват това: