vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Отворено писмо до Юлия Кръстева

 

Уважаема г-жо Кръстева,

Обръщам се към Вас в качеството Ви на член на редакционния съвет на в. „Литературен вестник”, чийто сътрудник бях дълги години.

След обявлението, направено от Комисията по досиетата на 27 март 2018 г., редколегията на „Литературен вестник” излезе с редакционен коментар, в който признаваше легитимността на решението на Комисията, без това обаче да рефлектира върху статута Ви на член на редакционния съвет на вестника.

Като редактор на българско периодично издание за литература смятам, че не е редно да продължите да бъдете член на редакционния съвет на „Литературен вестник”, който публично декларира в редакционния си коментар ангажираността си с осветляването на миналото чрез разсекретяване на всички архиви, което Вие във Вашия случай категорично отхвърлихте.

Каквито и да са основанията на редколегията на „Литературен вестник” да не постави въпроса за оттеглянето Ви от редакционния съвет, те би трябвало да са без тежест за Вас с оглед на ясната Ви позиция да не признавате истинността на обявеното от Комисията по досиетата.

Поради това Ви призовавам да поемете инициативата и да се оттеглите от редакционния съвет на в. „Литературен вестник”.

С уважение,
Владимир Сабоурин
редактор на сп. „Нова социална поезия”

13.04.2018
София

 

 

 

 

 

 

Малко поетическо изкуство

 

Леге артис казва мама
и очите й пламват като на момиче
познало мъжествената сила на изкуството
зад угасналия поглед на старица

Законите на селския произход
на копнежа по духовност на попска щерка
красотите на земята комизма на щуращата се
из двора обезглавена кокошка

Златното благоутробие напращялата
мадонеста калокагатия сестрата близнак
на туберкулозата потрошените стъпала на дядо
в септемврийската нощ кое е

по-възвишено по-духовно нивиците
продадени за повече купечески закони на красивото
после в града идват селяните предрешени като комунисти
комунистите в овчи кожи на селяни

после идва реституцията на уморените от комунизма
селяни в реални граници запустение заеми срещу земя
превръщането на чернозема в чистия дух на приложения
ферми във фейсбук закони на виртуалния капитализъм.

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Романтичните кучета“

 

По онова време бях на двайсе
и бях откачен.
Бях изгубил една страна,
но бях спечелил мечта.
И с тази мечта
останалото нямаше значение.
Нито работата, нито молитвата
нито ученето рано сутрин
с романтичните кучета.
И мечтата оцеляваше в пространството вътре.
Стая от дърво,
в полумрак,
в един от белите дробове на тропиците.
И понякога се връщах в себе си
посещавах мечтата: статуя увековечена
в течни мисли,
бял червей, гърчещ се
в любовта.
Безочлива мръсна любов.
Сън в друг сън.
И кошмарът надвесен ми казваше: ще пораснеш.
Образите на болката и лабиринта ще останат в миналото
и ще забравиш.
Но да пораснеш по онова време щеше да е престъпление.
И аз казах: тук съм, с романтичните кучета
И тук ще остана.