vs. archives

Между презентацията в сп. „Егоист” и появата на формацията, представена за първи път в него, имаше гратисен период, в който бяха казани доста неща за Нова социална поезия и лично за мен. С този текст приключвам гратисния период.

1. Името „Нова социална поезия” е изцяло мой интелектуален продукт. „Нова Асоциална Поезия” е типична брандова параномазия, типичен Panasoanic, паразитиращ върху чужд интелектуален труд без грам автономно въображение.

2. „Манифест на новата социална поезия” е написан изцяло от мен, изключая точка нула, написана от Васил Прасков и редактирана стилистично от мен.

3. Публикацията в сп. „Егоист”, последвана от изрични уверения в дружелюбност към Корпорацията, включително и като работодател, недвусмислено показа крайната цел на асоциалността: мирно съвместно съществуване с академизма и лайфстайла.

4. Гражданската ангажираност със защитата на „Да, България” всъщност е платена публикация на служител, намиращ се в отношениe на шеф-подчинен с кандидат-депутат на партията.

5. Щамът на българската асоциалност е както роднинско-приятелски и аграрно-любовен, така и пряко хонорарно зависим от академично-корпоративна структура.

6. Форсираната бройкаджийска масовизация, обличана в реториката на теологията на любовта, иде да прикрие топлото роднинско-приятелско тяло на асоциалността.

7. Обикновената бг асоциалност, криеща се под маската на теологията на любовта, вече взе първата си жертва – усилено ни уверяват „единствена” – непосредствено след учредяването на формацията.

8. Изключването на главния организатор на асоциалните маси показва ясно истинското лице под теолого-любовната маска. То е лицето на обикновения присвоител на чужд труд.

9. Разкрачването между желанието за радикалност и промискуитетното anything goes with anybody освен теолого-любовно изключения „единствен” е прекалено широко, за да е почтено. Радикалност без врагове в една автономна сфера, каквато трябва да е литературата, е жалък симулакрум.

ВЛАДИМИР САБОУРИН, София, 16.06.2017