vs. archives

1. Движението Нова социална поезия възникна преди половин година като радикално скъсване със статуквото на мирния преход в литературата. Това скъсване беше както концептуално, така и лично и поименно.

2. Основанията на това скъсване бяха формулирани в Манифеста на новата социална поезия, чиято точка 1 недвусмислено и рязко обявява война на мирния преход с всичките му пактове за ненападение между крадците и цялата му анална еротика на гражданската война на богатите срещу бедните, облечена в кожите на аграрната любов.

3. Движението възникна като отявлено малцинствена формация от хора, удоволствено определяни от статуквото като маргинали. Манифестът е гарант на запазването на тази малцинственост и маргиналност, които са родилното петно, заветът и обещанието на Нова социална поезия.

4. Както с оглед на фундиращия текст, така и с оглед на подписалите Манифеста, Нова социална поезия не е и не може да бъде масово движение.

5. Нова социална поезия е замислена и декларирана като авангардно движение. Масово авангардно движение е противоречие в понятието.

6. В качеството си на авангардно движение Нова социална поезия е по необходимост „асоциална”, т.е. негативно, нихилистично настроена към свинските черва на литературната социализация в рамките на мирния преход.

7. Социалното разрастване на движението поставя ребром въпроса за спазването на Манифеста. При неговото неспазване Нова социална поезия автоматично се превръща в поредната обикновена платформа за поетически четения и персонална промоция на фронтмените й.

8. Тенденцията за свеждането на Нова социална поезия до платформа за масови поетически четения, наблюдаваща се от няколко месеца, доби ясен и отблъскващ израз в материала, представящ движението в сп. „Егоист”, първото лайфстайл списание в България.

9. С публикацията в сп. „Егоист” бе прекрачена граница, отвъд която движението стремително започва да навлиза в зона, в която няма да бъде в състояние да спазва ангажиментите, поети в Манифеста.

10. Разделянето на движението Нова социална поезия на Нова социална поезия и „свободна сцена” е временен компромис с ограничена отговорност, безвъзмездно предоставящ на радетелите за обикновена платформа за поетически четения на практика ¾ от ресурса на движението.

11. Изяждането на фундиращия текст от масовия пърформанс не може да продължи безкрайно. В ситуация на генерализирана литературна покупкопродажба, корупция и необратимо обезверяване няма по-краен ресурс от обещанието, което Манифестът даде.

12. Това обещание трябва да бъде изпълнено.

София, 2 юни 2017