vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Октавио Пас „предсмъртното хъркане на Троцки стоновете му“

 

предсмъртното хъркане на Троцки стоновете му
на глиган

 

 

 

 

Култът на Сина на олигархичния пазар

 

„Текстът е критика на патернализма.“ (Елка Димитрова)

Не, текстът е култ на Сина, декориран от държавния свръхаз и учредяващ по пряка кръвна линия наследствена литдинастия.

Фантазмът за безбащин социум е фройдистки пренос, подхранван от капиталистическия мираж за тотално индивидуалистично самопроизводство в полето на пазара.

Този пазар и неговият Син обаче е олигархично структуриран.

 

 

 

 

 

Въпросът към Елка Димитрова без отговор

 

Продължаваме да нямаме отговор от Елка Димитрова на въпроса:

На какво е „рецидив“ Нова социална поезия?

Аксиома на гоголандия е, че с литературна история pro domo и елегично мрънкане може да се избегне реалната събитийност на литературния живот.

Не, не може.

Вече не.

До получаване на рационален отговор от литературния историк Е. Димитрова аз, Владимир Сабоурин, твърдя, че определянето й на Нова социална поезия като „рецидив“ е гоговски агитпроп.

 

 

 

 

 

Бретон пише манифест с Троцки, Мексико, юли 1938

 

Празна трансценденция нищото
На откровението полагащ характер
На негативността сюррералистичната алегория
Лишения от свят нихилистичен опит свързващ се
Първо с постулатите на комунизма после рутинизиране
На революционните импулси опита се освобождава от програмата
На световната революция протест срещу господството на фатума
Номоса природонаучния детерминизъм акосмичен бунт
Révolte pour la révolte красотата блясъка на природата
Зазиждат трансценденцията природните закони
Превръщат новото в предопределено старо

 

 

 

 

 

Светивласка елегия

 

nel fondo animale,
Autorità e Anarchia…
Pier Paolo Pasolini Le ceneri di Gramsci

 

На какво да се надяваме
При тази нова среща
Четири години по-късно
Ти си моя учителка в пладнето на майките
Ръка за ръка минаваме по кея
На най-големия яхтен порт в България.

Все още неразпукнатият цвят
В началото на предизвестено слаб сезон
В перфектно синьо слънчево и бяло
Все едно достойно за вечния красив живот
В груб строеж с табела за продажба на нещо като руски
С трудно изработено натрупване на грешки.

Някой е търговец на оръжие от бившите републики
Някой свършва върху мъничкия рай на стъпалата ти
На дете размахващо издължените си крака
Легнало по корем пошибващо пред себе си минутите
С върбова вейка като сестри преди вечерната целувка
Но нито една не е напълно сходна с другата.

Великолепна плетеница от сплитащи се жестове
На свян, на неугасващ смях продължаващ с минути
На седем месеца отказване, последвани от седем месеца връзка
Трипъл плей пакет включващ свирка чукане и анален секс
Избягване на прага сякаш те натирва пламенеещ херувим
Пробутването на модем далеч надхвърлящ уйндоуса 95 на мама.

Нима светът не идва в повече
В празнотата на нощната отсечка Варна Велико Търново
Една следизборна североизточна България окъпана в луна
Варовиковите стени нима не са допълзели дотук от свещени сенки
Увенчани морски твари в призрачно осветения мрак
Рейсът се движи като влака стрела.

Облачетата бяха малко, пръснати, перести, но сериозни
Като хор на водите порени косо от тялото на сладководна бяла риба
Ти стигаш до шамандурата която все се отдалечава
Спасителят се изстъпва, свири, прави се, че те връща
Завличащото без вълнение ощастливяване на плуването заедно
Най-последната гълтаща вода солена целувка застига последната.

На по-високо, чисто, непознато
От благодарност доброволно да се отдадем
Най-малкото вълнение в масата на нощното море
Изпълва с ужас като че се разгадаваме пред вечно неназования
Наричаме това да сме набожни пред двете тайни новото ти дупе
непознато от мен неназовимото име на 57-годишния ти любовник.

Лесно е своеволието на собствения смисъл
Така да се удържа ледно в зимни кухини
Щото онази мартенска нощ да е едновременно нощта
На дефлорацията и смеха
И ако някога съм се боял от залеза на дните
Ти успя да видиш в залеза това, което радва.

Радостно разбрана, без никакво отлагане
Когато дойде времето на срещата веднъж на две седмици
Посрещни го бързо, с благоволение само където си
Ти е всичко детско всичко непреодолимо
Плажното масло преминало през гърлото
на колбата на дупето ти мирише на малини.

При първата ни среща четири години по-рано
Ти се смя докато те дефлорирах
Но това не касаеше дупето ти
То е дефлорирано с болка от момчето, което ти сама отвори
Жуисанса, смеха на кухините в кабинета на любовника ти касае
Политическата едновременност на смеха и аналната пенетрация.

Това е сякаш казваш пред класа, твоите дечица отсега нататък
Ароматът на малини не е от засъхналата на сутринта коричка
От течността на нощните полюции, това го знае всяко хлапе
А от плажното масло минало през дупето
Ако си напрегната пипай се с ръчичка на 13 ти казал баща ти
Така няма чувство за вина лесно ти е да приказваш тъй Улрике.

 

 

 

 

 

Бретон пише манифест с Троцки, Мексико, юли 1938

 

Допускаме наличието на определено теологически закрепено
Основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света
Калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна
Геополитическа ориентация имунизирана сякаш спрямо възможните обрати
В самата ориентация диагностицираме неизбежната тъга на историка
Писателя чийто избор на похват се състои
Във вчувстване в победителя

Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата
На всекидневния опит и на станалите вече отчетливи избори на жизнена траектория
В преполовеното пространство на съответния персонален преход или може би тъгата
На похвата е поредната хитрост на разума, който използва похвата на тъгата, прилага
Тъгата като похват не предполага ли тази апликация на меланхолията на свой ред
Своеобразно похватно вчувстване в потребността на победителя да се разтовари
От вината, с която го натоварва неговата лесна твърде лесна победа
Тъгуващият човек в крайна сметка е красив и тази естетическа
Идеология на тъгата е вялото сърце на сумрака, отчаяло се
Да улови мимолетното проблясване на образа на времето
В неговите теолого-политически измерения