vs. archives

ВЕРСИЯ 1

Поезията му прилича на човекоядна акула озовала се
незнайно как в луксозен и спокоен частен басейн
Сабоурин е винаги там където
съвестта спи или лавира – a неправдата
несправедливостта фалшът и злото
диктуват над хората в този свят
уродливата си истина назована реалност
Радикалната му съпротива като поет
поражда и омраза срещу него която обаче той
веднага претворява отново в поезия –
при което резултатът е
поне два гола няколко дължини и
четвърт век в полза на текстовете му –
които са своеобразно доказателство че ако
да пишеш поезия е простъпка на гордостта ти
то да не я пишеш – си е престъплението на живота ти

ВЕРСИЯ 2 (АЛТЕРНАТИВЕН ФИНАЛ)

Поезията му прилича на човекоядна акула озовала се
незнайно как в луксозен и спокоен частен басейн
Сабоурин е винаги там където
съвестта спи или лавира – a неправдата
несправедливостта фалшът и злото
диктуват над хората в този свят
уродливата си истина назована реалност
Радикалната му съпротива като поет
поражда и омраза срещу него която обаче той
веднага претворява отново в поезия –
при което резултатът е
поне два гола няколко дължини и
четвърт век в полза на текстовете му –
които са своеобразно доказателство че ако
да пишеш поезия е престъплението на живота ти
то да не я пишеш – е направо престъплението на векът

Скъпа Марианна,

от коментара ти към Отвореното ми писмо до Редакцията на СПО научавам, че имаш твърди идеи за Революцията, които излагаш във връзка с участието на официалния рецензент на Корпорацията Катедра ЛВ в брой 1 на СПО.

Първо научавам, че Троцки се римува с Мроцки, забавно е, имайки предвид, че фамилията е на надзирател от един от затворите, където е лежал Лев Давидович преди Революцията. Ти измисляш още един надзирател – Мроцки.

После научавам от теб, че Революцията е „недоволството на омерзените класи“. Интересна дефиниция, която ме връща към омерзението на управляващите класи на бг литературата през миналото лято, когато заедно не бяхме омерзени, а обект на омерзение от страна на управляващите омерзени класи.

По-нанатък научавам, че при наличието на Революция „нищо ново, нищо независимо не може да се допусне“. Предполагам, че „новото“, „независимото“ в случая е Яница Радева, която СПО допусна да публикува в брой 1. Нека пак напомня, че Я. Радева е официален рецензент на Корпорацията. Дали тя е нова и независима е под въпрос. Оспорвам го.

В заключение разбирам, че ти идентифицираш Революцията с Нова социална поезия и дори с мен лично. Благодаря. Да, Марианна.

Завършваш с „Продължаваме напред“. Да. Още по-настойчиво след знаковата поява на официалния рецензент на Корпорацията в брой 1 на „Свободно поетическо общество“.

Продължаваме напред.