Отворено писмо до Александър Кьосев, кандидат-депутат
by Владимир Сабоурин
Уважаеми проф. Кьосев,
Обръщам се към Вас във връзка с новината за влизането Ви в реалната политика и първата Ви публично и писмено видима стъпка в новата Ви сфера на изява – ФБ поста Ви от 22.02.2017 г., 17:38 ч.
В него Вие се обръщате към „разни хора във Facebook” едновременно като кандидат-депутат и литературен наблюдател, говорите ex cathedra, но в крайна сметка вече се обръщате към реални избиратели.
Очевидно с почуда и леко професорско раздразнение Вие „гледате”, че „разни хора” се интересуват от мотивите Ви да влезете в политиката. Макар че тези разни хора са според Вас само „във Facebook”, като кандидат-депутат Вие вече автоматично ги касаете като избиратели (суверен) и данъкоплатци, които все още съществуват реално извън Facebook. Обичайното Ви в академичната сфера и литературните среди арогантно държане е абсолютно неуместно, когато вече говорите в новото си качество на кандидат-депутат.
Докато все още няма избирателен образователен ценз Вашето високомерно обръщане към „разни хора във Facebook” – всъщност избиратели и данъкоплатци в реалния свят, в който възнамерявате да действате – е политическо недоразумение, дължащо се на погрешното допускане, че можете да се държите в политическата сфера като професор по културология в лекционно или семинарно занятие.
От момента, в който стана публично известно включването Ви в политиката, Вие дължите по дефиниция обяснение на всеки избирател за мотивите Ви да се включите в политиката.
Вие дължите също така едно по-специфично и диференцирано обяснение за влизането Ви в политиката на академичната и литературната общност, чийто член сте. Това обяснение трябва да е на по-високо аргументативно ниво от една „кратка биографична справка за тази партия”, която пействате, за да спестите време.
„Животът ми премина на софийските площади” и следващото по-долу в справката Ви за партията може да е достатъчно като мотивация в комсомолска характеристика и за прием в тази партия, но определено не е за аргументативните стандарти на сферата, която определяте като сфера на Вашата експертиза в края на справката за партията.
Още в първата Ви писмено удостоверима изява като кандидат-депутат Вие си позволявате да се отнасяте неуважително както към избирателите като цяло, така и към Вашите колеги в частност.
Достатъчното като мотивация за тази партия не е нито за разни хора във Facebook – юридически надпоставени като избиратели спрямо кандидат-депутатската Ви фигура – нито за равнопоставените Ви колеги от академичната и литературната общност.
Пействането на кратка биографична справка за тази партия вместо пряко аргументирано обръщение към избирателите и колегите е груба проява на неуважение към тях.
Дължите на избирателите и колегите си уважителни обяснения отвъд партийната визитка и смешките на литературен наблюдател пред пенсия, искащ да се пенсионира като депутат.
С уважение,
Владимир Сабоурин
Владимир Сабоурин, без уважение от мен. Явно морално, ментално, (а може би и финансово) сте „наш човек“. Дерзайте и продължавайте да плюете с висок наратив. Молодец!
prove it
Ами разумно искане, г-н Сабоурин. Какъвто и да сте – червен, зелен, син, лилав, това не ме интересува. Мен ме интересува мотивацията на г-н Кьосев да се включи в активната политика и да избере Да България. Преди избори всичко ме интересува, нали трябва да избирам… А иначе и аз се нависях по площадите и не знам защо, но ми се струва, че още висене се очертава 🙂 . Дали г-н Кьосев ще бъде пак до мен? Важно ми е…
благодаря за коментара, г-жо Арнаудова
Отвореното ми писмо е адресирано до съвкупната арогантност на бг политическа класа, към която г-н кьосев иска да се присъедини като най-арогантния човек, когото познавам лично от университетските среди
арогантността му в политиката започва с високомерното нежелание да мотивира влизането си в нея
г-н Кьосев вече ще бъде в Парламента, където иска да се пенсионира от младостта си на площадите
повече от очевидно е, че вече не му се виси там
Изобщо не е ясно къде се прави повече политика – по улиците и площадите или в стаите на институциите. В парламента се влиза, но в политиката не се влиза, влезли се в нея по рождение, по причина, че сме се родили в среда на цивилизация. От политиката може би може да се излезе – ако отиде да живее кат оотебник в гората (не е сигрно, че ще стане), с краката напред към крематориума (сигурно е че ще стане) и може би ива и още един начин да излезеш от политиката – като влезеш в Парламента.
Изобщо не е ясно къде се прави повече политика – по улиците и площадите или в стаите на институциите. В парламента се влиза, но в политиката не се влиза, влезли сме в нея по рождение, по причина, че сме се родили в среда на цивилизация. От политиката може би може да се излезе – ако отидеш да живееш като отшелник в гората (не е сигурно, че ще стане), с краката напред към крематориума (сигурно е че ще стане) и може би има и още един начин да излезеш от политиката – като влезеш в Парламента – и по този начин излезеш от цивилизацията.