Мълчанието винаги е реалнополитическо

by Владимир Сабоурин

 

Когато миналото лято проф. Александър Кьосев се обаждаше устно и писмено само за да осведомява академичната общност кой с кого спи и да обижда в коментари във ФБ, все още си мислех, че мълчанието му и обидите му са балкански, академични, високомерни, мъжкарски, яки, печени, добре харчещи се в тукашния контекст обикновени университетски байганьовщини.

Приемането да бъде включен в кандидат-депутатска листа в предпенсионнна възраст обаче окончателно променя всяко възможно четене на якото му мълчание.

Дъното на заешката дупка на мълчанието на проф. Кьосев вече е реалнополитическо.

Приятно вече реалнополитическо мълчание, предпенсионни кандидат-депутате.