vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Продължаваме напред, обяснено за деца

 

„Продължаваме напред” включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво „Продължаваме напред” предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на „апокалиптичната страст” (Васил Прасков), която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

„Продължаваме напред” е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната й победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

„Продължаваме напред” е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен четвъртвековен преход.

„Продължаваме напред” е страстната вяра, че Мирният преход има край.

 

 

 

 

 

Реклами

Продължаваме напред, обяснено за деца (но не с картинки)

 

Този текст взима повод от картинков пост от 10.02.2017, 22:24 на ФБ стената на Ал. Кьосев. За пореден път от миналото лято академичната му фигура, претендираща за обглеждане и дори модериране на текущите литературни процеси в българската литература, демонстрира озадачаваща интелектуална немощ, чието непоклатимо алиби е „всичко е лично” и недостигнало изискуемото ниво, че совата на минерва да разпери дискурсивни криле.

За първи път обаче той напълно абдикира от всякаква дискурсивност и коментира случващото се с картинка:

Силует на човек на червен фон, стоящ на ръба на пропаст, който вече пропукан се рони под краката му, гледа надолу в също толкова червеното нищо. Над картинката пише лапидарно „Продължаваме напред”.

Лично аз отказвам да вникна в дълбоката символика. В тази картинка ме интересува отказа на дълбокомислено постващия от аргументативно артикулирана дискурсивност.

В крайна сметка отказа от високата теоретичност, с която проф. Кьосев и във ФБ обича да поучава. Нима вече и това жизненоважно удоволствие не може да го накара членоразделно да аргументира с думи?

В този текст ще се опитам тезисно да артикулирам значението на „Продължаваме напред” в употребата му от Нова социална поезия от лятото на 2016 насетне.

„Продължаваме напред” включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво „Продължаваме напред” предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на „апокалиптичната страст” (Васил Прасков), която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

„Продължаваме напред” е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната й победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

„Продължаваме напред” е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен четвъртвековен преход.

„Продължаваме напред” е страстната вяра, че Мирният преход има край.

Това е нашата картинка, проф. Кьосев.

Очевидно сте окончателно решен да почнете да я мислите с думи след пенсия.

Но тогава, знаете, на никого няма да му пука какво мислите.

 

 

 

 

 

Евроатлантически ценности

 

Олигарха ми
Е много по-добър
От олигарха ти

 

 

 

 

 

Андрей Карлович ревизира Лев Давидович

 

Ти направи октомврийската революция
Оказала се поредния ноемврийски дворцов преврат
В славната ни история
От грозни до путин

 

 

 

 

 

Отговор на г-н Мартин Христов, издател на г-н Владислав Христов

 

„Тъй, тук публично заявявам, че правата върху „Пълен назад“ принадлежат единствено и изключително на мен, тъй като възнамерявам да учредя движение под горното наименование. Ако някой реши да го ползва за лични цели, трябва или да заплаща авторско възнаграждение съгласно ЗАПСП, или да води съдебна битка до доказване на противното. Бяхте предупредени!“ (Мартин Христов, ФБ пост от 10.09.2017, 20:09)

Предполагам, че горното е шега на г-н Мартин Христов, издател на „Продължаваме напред“ на Владислав Христов.

Но аз не се шегувам.

Твърдя в прав текст и повтарям твърдението си като отговор на шегата на г-н Христов:

Заглавието „Продължаваме напред“ на Владислав Христов, предстоящо да излезе в Издателство „ЕРГО“, е литературен плагиат.