vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Отговор на ФБ коментара на Владислав Христов от 10.02.2017, 16:03 (редактиран)

 

„Влади, хайде вземи се освести малко, и влез в час. В книгата ми има тестове от доста години, а заглавието на книгата ми се роди още през ноември 2014 г. и идва от репликата на Кубрат Пулев след мача му с Кличко. Книгата ми е подадена с това заглавие за субсидия от Шуменската община в края на август 2016 г., който не вярва да провери. Самият аз в наши разговори съм ти казвал многократно, че ще издавам такава книга с такова заглавие доста месеци преди да споделя за книгата ми във фб. Извън нелепото ти обвинение, което изобщо няма да коментирам повече, и остава петно единствено за теб, ще ти кажа и нещо друго: Това че ти или някой друг си повтаря коя и да e фраза във фб постоянно не му дава авторско право над нея, още повече, след като фразата е влязла в публичното пространство от друг ( Кубрат Пулев ) и то години преди да предявиш претенции за авторство над нея. След като направих толкова за теб от какво ли не естество ти влезе с това изфабрикувано обвинение в поговорката – храни куче да те лае. Просто с мен удари на камък, намери си други, срещу които да скалъпваш компромати. Нямам какво повече да ти кажа.“ (ФБ коментар на Владислав Христов от 10.02.2017, 16:03, редактиран)

 

влади,

1) моля да посочиш ПИСМЕНО свидетелство за ТВОЯ употреба на фразата „Продължаваме напред“ ПРЕДИ лятото на 2016;

2) НЕ е вярно, че си споделял с мен в личен разговор заглавието „Продължаваме напред“;

3) не предявявам авторски права върху фразата „Продължаваме напред“ – твърдя, че ти го правиш със заглавието на книгата си, СЛЕД като фразата бе въведена в литературното поле като мото на Нова социална поезия;

4) не съм зависим от никакви благодетели, както показах миналото лято и ще показвам и занапред на всеки, който работи в литературното поле като „благодетел“;

5) мисля, че ти удари с мен на камък 🙂 ти си човекът, гостувал у нас, не аз у вас.

6) Каквото имам да казвам съм го казал в текста „Продължаваме напред. Към кражбата в епохата на ранния капитализъм“ – запазвам си разбира се правото да отговоря на всяко твое невярно твърдение, свързано с него.

 

 

 

 

 

Реклами

Продължаваме напред. Към кражбата в епохата на ранния капитализъм

 

1. Първоначалното натрупване на капитала по необходимост предполага безвъзмездно присвояване на чужд труд, с други думи, кражба, грабеж, чиято форма може да е трансатлантическа търговия с роби или приватизация на „народно стопанство”.

2. Мирният преход от социализъм към капитализъм е раннокапиталистическо първоначално натрупване на капитала под маската на къснокапиталистически неолиберализъм.

3. Литературният постмодернизъм в България през 90-те представляваше първоначално натрупване на символен капитал, травестирано като посттоталитарен карнавал. След приключването на карнавалната фаза, маркирано от пиаркампанията около „Естествен роман” (1999), раннокапиталистическото първоначално натрупване премина в чисто неолиберален стадий на стриктно съобразяване с „пазарните” дадености, което ще рече, с деполитизирания олигархически модел, установен от Симеон ІІ.

4. Разработената през карнавалната фаза форма на първоначално натрупване на символен капитал ползваше академична инфраструктура, легитимараща присвояванията посредством теоретичните построения на интертекстуалността, децентрирания субект, цитиращия човек и т.п.

5. Неолибералната фаза на раннокапиталистическото първоначално натрупване пренесе постмодерните теоретични легитимации директно в сферата на „пазара”, т.е. на олигархически зависимите медии и държавни институции, осигуряващи пиар аватари на постмодерните концептуализации, мутирали в лайфстайл икони.

6. Прехвърлянето на процеса на раннокапиталистическо първоначално натрупване на символен капитал от академията в спектакъла доведе до ускорено развитие на литературата на непосредственото присвояване на чужд труд, чиято единствена легитимност е медийната видимост.

7. Ускорението на процесите на присвояване следва ритъма на „пазарното” медийно контролирано ускорение. Ако за присвояването на „Там, където не сме” беше необходимо да изминат месеци от смъртта на автора, „Продължаваме напред” може да бъде присвоено в реално време.

8. Отстъпвайки за миг от шемета на ускорението на литературните кражби, заявяваме следното:

„Продължаваме напред” е мото на литературното движение Нова социална поезия, чиято литературна употреба е документирана в постове във ФБ и личния блог на Владимир Сабоурин. Заглавието на книгата на Владислав Христов „Продължаваме напред”, оповестено на ФБ стената му в пост от 7.02.2017 г., е литературен плагиат.