vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Вирхилио Пиньера „Златото на дните“

 

Нима не са това прозорците, през които влиза въздухът, музиката
водораслите
на съня готов да се стопи в очите на коня?
Нима не са това прозорците, през които можем да се надвесим
и истинският живот да пропъди нищетата на тези
пустинни зали
за да се утаи в тях неосезаемото злато на дните?

Негърките, полегнали в очакване на миризмата на зверовете
съзерцавайки през прозорците без сводове синкавите бъбреци
очаквайки мощния светлик, който да открои техните очертания
и мудността им на преплетени звездисти корали
очаквайки шемета на дните.

Спираме
плетеш с тръстиките по границите на водите
главите осети със скутове осети с рани от копия.
Неуморна богиня на тези местности с пурпурна мантия
обгръщаща ребрата ти
перманентна богиня с око, преливащо от оси
под водите прекосяваш земята
посявайки неосезаемото злато на дните.

Потопена между актинии и горчивите полиедри
на сетния разказ
твой е последният тласък при срутването на замъка от карти.
Все едно съществуването изкристализира формите си
в неудържимата река на разпада.
Негърките в натежалата атмосфера с отворените си
бедра
пейзаж на светлина в зенит
ромбове, полиедри, конуси и додекаедри, правещи любов
всичко, което те кара да не мислиш, да виждаш
за да изтъче човекът меката нега на света.

На тези балкони, на тези тераси
надвесвам се от тези трептящи прозорци
свиквам без капка колебание, без въздишка
фалосите яздят огромните кълба месо
и геометрията на желанието, по божествен начин
изстрелва стрелите си
без митология, без съд и присъда.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

Вирхилио Пиньера „Елегия така“

 

Каня думата
която разхожда сред псета пустинния си лай.
Всичко е тъжно.
Ако с блестящи листа увенчава чело и лоно
студена усмивка цъфне ще на луната.
Всичко е тъжно.
После тъжните псета ще ядат от листата
и ще излаят думи с бляскава звучност.
Всичко е тъжно.
Куче кани хиацинтите в реката.
Всичко е тъжно.
С думи-полумесец, с окучени стрели
с озъбени листенца
хиацинтите раняват немите девици.
Всичко е тъжно.
Черната трева расте с тихо шумолене
ала блестящи лезвия милват ритъма.
Всичко е тъжно.
Зад думите се смеят змиите
глухата земя не пропуска звуци.
Всичко е тъжно.
Лае небесна птица по небесата
за да отсрочи смъртта.
С цветя на нощта я разкрива
с думи на псе съблазнява
с куп земя я погребва.
Всичко е тъжно.
Каня землената дума
пробождаща живота и огледалата
и разделеното ехо на своя образ.
Всичко е тъжно.
Игра на думи с лай.
Всичко е тъжно.
Копие лети с устремен вятър
в мъжествени вариации.
Всичко е тъжно.
Половин куп земя затъкна устата на музиката.
Всичко е тъжно.
После земята изпи самата себе си.
Всичко е тъжно.
И като дойде часът на смъртта
сложете ме пред огледалото да се видя.
Всичко е тъжно.