Пиер Паоло Пазолини „Пепелта на Грамши“ (откъси)

by Владимир Сабоурин

 

Не е майски този нечист въздух
който прави тъмната и чужда градина
още по-тъмна или пък заслепява

със слепи проблясъци…

…………………………………………………………………..

Разлива смъртоносен мир
лишен от любов като съдбите ни

сред старите стени този есенен
май. В него сивотата на света
краят на десетилетието, явяващ ни

приключило насред останки, дълбокото
наивно усилие да се пренаправи живота.
Тишината прогнила и безплодна…

…………………………………………………………………..

Ти млад, през онзи май, когато грешката
бе още живот, през онзи италиански май
добавящ към живота поне плам

…………………………………………………………….

Като бедните беден, вкопчвам се
като тях в унизителни надежди
като тях, за да живея, се боря

всеки ден…

……………………..

на животинското дъно
Авторитет и Анархия…

…………………………………………..

И усещаш как в онези далечни
същества, които – живи – крещят, смеят се
в колите си, в тези мизерни огромни

кооперации, където се потребява неверния
и експанзивен дар на съществуването –
този живот не е друго освен побиващи тръпки,

телесно, колективно присъствие.
Усещаш липсата на всяка истинна
религия; не живот, а оцеляване –

може би по-радостно от самия живот – подобно
на народ от животни, в чийто таен
оргазъм няма друга страст

освен всекидневната работа

……………………………………………………….

Диадеми светлина, които чезнат
проблясващи и студени с тъга
почти на море… Малко остава до вечеря

блестят редките квартални автобуси
с гроздове работници по вратите

……………………………………………………………….

Нима ще поискаш, умрял без украса
да изоставя тази безнадеждна
страст да съм в света?

……………………………………………………………….

Напускам това място, оставям те в свечеряването
макар и тъжно, тъй сладко спускащо се
за нас, живите, с восъчната светлина

……………………………………………………………………..

Животът е шумолене, и тези
изгубени в него, ведро го губят
щом им изпълни сърцето – тук

окаяни се наслаждават на вечерта – и в тях
обезоръжени, с мощ за тях митът
се възражда… Ала аз, със съзнаващото сърце

на откриващ живот само в историята
ще мога ли някога пак да се трудя с чиста
страст, знаейки, че нашата история приключи?

 

 

 

 

 

 

Advertisements