Излезе от печат „Февруари“ на Мартин Костов
Февруари е най-истинският български месец. Месецът, който най-смелите деца на България – на които не им пука за детството – оставят да се разпорежда с тях. Крушка без полилей, която се полюшква, обесена в перихелия. Ако перифразирам любимото Ролан-Бартово „Чужденецът: Слънчев роман“, това е слънчевата книга на един чужденец. И пак: това е книга на оставянето. Над посевите на живота тук прелитат мрачни архонти и птици, би казал Ани Илков, а думите, използвани като жребий, са оставени да наставляват и правят всичко или нищо с девствените любовници: защо не сте щастливи, страхливци, заебали любовта в гроб от тъга и меки сълзи – Февруари ще ви чукам като животно. Напевността е дебеляновска. Тук има любовници, от които да се притесняваш. Изтеглили жребия, само обичащите ще излязат живи оттук.
vs. archives 