vs. archives

1. След привиждането на Нова социална поезия като по дифолт „лява” и жалейката, че не е достатъчно такава по рудници и перници (Силвия Томова), новият политически етикет, прилепен на случващото се, е „популизъм”. Нова социална поезия е „поетико-популистко движение” (Петя Хайнрих).

2. Както рамкирането „поезия и ляво”, така и „поезия и популизъм” предполагат политическо дефиниране на явлението Нова социална поезия. В случай че двете рамки не са лесни метафори на нещо неясно, нека помислим за логиката на „поетико-популисткото” определение.

3. Доколкото новото политическо назоваване идва от български автор, живеещ в Германия, резонно е да се предположи, че „популистко” ще има федералнорепубликанскогермански обертонове с тамошна актуалност.

4. Що е „популистко” в момента във Федералната република? Най-общо националистическо-ксенофобското, расисткото, националсоциалистическото в крайна сметка.

5. След (недостатъчно) „лявата” Нова социална поезия идва ред на (достатъчно) дясноекстремистката (както това се нарича по Немско).

6. На практика остана само една политическа валенция, с която Нова социална поезия да бъде етикетирана: неолибералната.

7. Очакваме с нетърпение окуражаващ знак от Корпорацията, припознаващ ни като техни хора.

… светът на новите тоталитаризми
и либерални фокуси където
сам в клетка се набутваш без чужда помощ
омлетът магически приготвен
преди яйцата да са строшени още
и как свободното движение на стоки
означава всъщност контрабанда
свободното движение на хора
нелегално имигрантство
търговия с проституция и дрога
движението на идеи – хакерски лудизъм
единната Европа в кошмарите на Ницше
проспекти на статистическата грешка
в рамките на недопустимост
и колективният живот на изключения
където суверенът се разпада
в сериалните препратки
на изкуствено поддържан рейтинг
към референциалната си зануленост
и в недопустим контакт с тълпите
търсачи на неувредима фигура
в която социалната си немощ запечатват
фантазия за еднопосочно задаване на власт
и производство на закони
без да се опираш на закона
опитомяване на нищото
от което редът ще произлезе
комичната легалност на управляващото тяло
и конституция формирана от хора
с друг формат на самозванци