vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Из „Ектения“ на Златомир Златанов

 

 

провинциалната враждебност
към мигриращите птици
артистичните импулси изтощени
в момента когато договора им се оформя
в дългосрочно изтичащи лицензи
алиансът между политики и естетики
в шемета на шопинг-терапевтики
глобалната репресия на капитала
в миража за всеобщо благосъстояние
да се проваля
левите движения самоизнудвани
в опазването на статуквото
биополитики на здравословна хигиена
под форма на манипулиран мениджмънт
скандалните рецесии и кризи
в котиране на деструктивни оптимизми
метафизичните субстанции натирени
от кафе без кофеин и безалкохолна бира
безпомощните анализанти на дивана
опитващи се несъзнаваното да прихванат
върху сцената на травматична травма
която за присъствието
на едно отсъствие ще плямпа
неизповедими общности без облици
да драскат по генеалогически прозорци
и враждуващи поетики относно
благоволението безвъпросно
кой ще регистрира принцесата на бала
преди да се превърне в патка изкуфяла

 

 

Възможен е друг свят
макар че Другият не съществува
и всички тук сме поданици на тук
макар че тук е описание без място
на неуместни съпротиви
срещу постмодерните империи
в картография от линиии на бягство
и потоци на самоколонизиращи се
работници без документи
обезценяването на труда
в мрежите на дигиталните мошеници
офшорни корпорации
прекупващи легални форми на живот
в грабежи безогледни
и злощастните перформативи
където силата на правото
се деформира в правото на сила
шенгенски острови на свободата
в гротескната картина
на пословичния бик
вълните цепещ с препохищавана
на широкия му гръб Европа

 

 

 

 

 

Марианна Георгиева „социални работници“

 

моля те, прекрачи прага на историята и ела да ме вземеш
от афганистан, от чили, от камбоджа, от гроба на фидел кастро,
от отломките на омразата, кладата, в която всяка вечер нощувам,
лозунгите, които ще напиша по улиците на париж, по булевардите на москва
внимание, моята кожа гори, няма глад, нямам глас,
като одрано животно, никой не знае защо останало живо, съм,
моля те, ти, който ме държа при глада, при мизерията, при тишината,
ела,
виж – с маркери съм написала по тетрадките,
с графити съм издраскала по стените,
с нокти – по меките повърхности на тяло ми
моята кожа гори,
социалните ми възможности на продавачка, на проститутка, на миячка
на училищните коридори, на курва по дискотеките, на уморена жена у дома си, приключиха,
моля те, ела с упътванията си за интеграция, национализация и еманципация,
с нежния си глас, бъди ласкав с мене, нека, когато умирам
ти бъда полезна, може би е утеха, че мазнините на моето тяло,
станали на сапун, могат да мият твоето,
виждаш ли, ние все пак се обичаме