С оглед на предстоящото Второ четене на Нова социална поезия декларираме, че
Думата „КУР“ е неразделна част от езика на омразата, който практикуваме
При всяка поява на думата „КУР“ да се процедира съгласно директивите на
ЕДИНСТВО, ТВОРЧЕСТВО, КРАСОТА
всеки изживява само настоящето
Марк Аврелий, „Размишления към самия мене“, 1914 (III, 10)
човек живее само в мига на настоящето
Марк Аврелий, „Към себе си“, 1986 (III, 10)
на Венцислав Арнаудов,
съвременен стоик
… защото трябваше да се измисли нещо друго
в моментната обсебеност от свобода
на инкриминираните революции
и делириумите подменени с фанатизъм
мрачната лоялност в регистрация
на якобински чистки
непостижима вярност към събития
фундирани в безследната си точка на изчезване
страховете на еснафи от помилване
на тоталитарните абстракции
смачканата памет за потушени бунтове
социалните конфликти
калкулирани пазарно
шизофрения на окултни стоки
в очакване на черен петък
реакционни новости на иновации
в културните индустрии
граматиката на родовия интелект
във виртуалната обсада
на корпоративното невежество
абстрактната хуманност
на наемните войници
в необявени граждански войни
със странични поражения
планетарна дребна буржоазия
на турбулентните фрагменти
конкуренция на креативни градове
с впилите се в тях бордеи
творци на уникати заради статуквото
на монополните цени и ренти
джентрификацията на бордеи
заради спекула с имоти
арт-сцените като моменти
от циркулацията на капитала
в прецакване и мръсна конкуренция
платените артисти и плейсхолдъри
на публични очаквания
фешън-сводници и сутеньори
на необузданите печалби
рекламирани като влечение на красиви умове
козметичната активност на Young-Girls
с темперираната гъвкавост на капитали
за отдаване под концесия
естетическите саботажи
на елитистки ъндърграунд
в клаустрофобия на доминантни кодове
и рекламата на лоши репутации
като постмодерен знак за преуспялост
договорените халюцинации
на разменни начала
в публичния транс на шарлатани
и в колапса на вътрешни пейзажи
танцуващите с обръчи
учители на вечното завръщане
просвещенски начала с религиозен свършек
количествената анархия
на демокрация без качества
номенклатури под тирания на числото
перверзия на властниците да погазват
наложените от самите тях закони
ревизионизъм без авторитети
окръглящ стила на постмодерност
в умишлена безстилност
учението скрито зад булото
на странни строфи
и ужасът до дъно консумиран
сред отломки на суверенно наслаждение
където корабите от Илиадата
на пристана се люшкат
в монотонен списък
и ти ще трябва да избираш
на борда ли да се качиш
или пък корабите да подпалиш
vs. archives 