vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Оркестърът на прокажените

На Кева Апостолова

 

На брега на амазонка кално мъкнеща
Щръкнали в небето корени сърце на джунглата
Лепрозорий за стотици обитатели дошли с канута
От зоната на изолираните от кея се сбогуват серенада
За спасителя пръчици потракват по клавишите на акордеона
Вързани за чуканчета потънали в набъбналата плът очи
На сляп певец извръщащи се към небето
И тебе който скоро ще се върнеш
Да ги спасиш покайте се

Защото бунтът наближава

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Престъпления на радостта“ 1

 

* * *
брегът умира

така живее
като умира непрестанно

умират угризенията
страхът
инфантилният гняв
истеричната радост

кипарисите се забиват
в опразнения мозък
въртят се
като архаични свредели

всичко изтече от теб

порцеланът на небето се пръска
от тишината

 

 

 

 

 

Чао, № n+1

г-н Мирослав Христов Бърдаров, ако има такъв, най-сетне си изпусна нервите

след като от месеци спамеше привидни нонсенси

благодаря Ви, че най-сетне рационално се изцепихте, псувайки

явно доста Ви се е насъбрало от липсата на отклик

успех некъде другаде

 

 

 

 

 

Ексцерпти от „Меритокрация“ на Златомир Златанов

 

меритокрация се разбира по-скоро като частна, отколкото честна афера

реално не може да има неопошлена честна меритокрация при система, където повече от 90 процента от богатствата са пряк или косвен резултат на наследяване

Говорят за разграбване и нечестна приватизация, но почти нищо за нечестно наследяване или поне криза на наследяването в характерния профил на източния тип общества и държави

че класовите различия и класовата борба са глупост и отживелици, че има само уинъри и лузъри.

Какво маскира меритокрацията в сегашната ситуация? Много просто, тя е прикритие за примитивното натрупване на капитал, което се възобновява във всеки един момент, и чиято обратна страна е обезнищяването на цели прослойки до степен да не разчитат на нищо друго, освен наемен труд.

Разбира се, бедните са завистниците, а забогателите меритократи само са им устроили такива форми на завистнически живот, в които да се самокомпрометират, също както във вица за нацистите, които само са построили лагерите-кемпове, а поляците са къмпингували в тях.
Богатеещите меритократи стоят по-високо, те са извън нещата, те са извъннаследствени и необременени, те са способни, успели и дори филантропи.

И тук меритократите с измъчен вид демонстрират преследващото ги неразбиране.
Нещо повече, те се пишат жертви спрямо едно посредствено общество, в което те изпъкват сякаш не по своя воля.
Това вече са врътките на виктимизацията, друга латинска дума, която заобикаляме, за да не се препънем, но фактически става въпрос за идеологически номера.
Другата фантазия за идентификация със жертва, в която са шернати и бедни, и богати с незавиден успех.

Не е ли същото с капиталиста – той е жертва, дори когато експлоатира работниците, нали те са нарочени за негови гробокопачи още от времето на Манифеста.
Но такова е поведението и на цели нации, които се представят за отслабени, за жертви, докато атакуват бедните, имигрантите, безработните

победителите в състезанието непрекъснато пренаписват правилата така, че да им се гарантира, че ще продължат да побеждават, докато по този начин те произвеждат класата на лузърите, които се превръщат в мишена на несъзнаваното им презрение

Лустросаното през меритокрация неравенство или откровената доминация на парите – кое е по-гадно?

Ние громим неравенството, като се възползваме от него.
Ние громим финансовата олигархия, като колаборираме с нея – меритократите са (не)съзнавана част от тази олигархия

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Престъпления на радостта“ 0

 

Не запазваше своя лик нищо.
Овидий, „Метаморфози“

 

* * *
накъдето и да тръгнеш
стигаш до брега

за повечето
тук свършва всичко

малцина вярват
че тук започва най-важното

ти не можеш да решиш

под едно небе
тръбящо гордо празнотата си
между вълните на морето
и тези на пръстта

ти не можеш да решиш

везната на хоризонта
не помръдва