vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Опорна точка, касаеща ролята на „Пеат некогаш“

 

да продължи с пълна сила борбата за мирен преход в литературата срещу лошия език на омразата на Нова социална поезия

да се приветства горещо добрия език на омразата на Пеат некогаш

низовата практика на добрия език на омразата да върви ръка за ръка с високата теория, че всичко е лично

да се сведе до знанието на низовите организации, че вече има добър език на омразата, който подкрепяме чисто теоретично и безлично

 

 

 

 

 

Реклами

Останки от „Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия“ 13

 

Ние знаем че неплатежоспособният
Длъжник ще се прероди в животно или роб
Но ние всички сме в просрочие

Ти потърси спасение
На разсрочено плащане
Хващане на вяра на топлофикация
Изплащане на безкраен кърмачен дълг
Към родния край автентична теология
На дълга довеждаща до акумулация
На корпоративен капитал

 

 

 

 

 

Пътна карта есен-зима ’16

 

ignore все по-малко върши работа

връщането към анонимните писма от лятото едва ли ще е ефективно

ще трябва да се прояви малко повече теоретично и практическо въображение за запазването на статуквото

мълчанието вече е изгодно само за водещите олигарси, клиентелата им волю-неволю ще трябва да говори, за да трупа точки пред тях

но едните са все по старчески стиснати, другите все по-неуверени дали ще има плащания

субектът на етическо действие е религиозна фантазия

продължаваме напред

 

 

 

 

 

Любезно писмо до Не Знам Коя/Кой Сте

 

Уважаем(а) Не Знам Коя/Кой Сте,

Благодаря за любезното Ви писмо „Любезно писмо до Владимир Сабоурин с последващи коментарни бележки“.

Не съм го чел.

Това лято вече получих едно любезно анонимно писмо. Прочетох го, беше грешка.

Няма да чета и Вашето.

Когато се престрашите да имате собствено име като пишещ човек, може пак да ми пишете.

Дотогава Вашето „Любезно писмо до Владимир Сабоурин с последващи коментарни бележки“ си остава анонимка.

С уважение,
Владимир Сабоурин

 

 

Анонимката:

http://peatnekoga.com/issue-016/vavilonia-pismo/