Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия ХІІІ

by Владимир Сабоурин

 

Както и ние сами прощаваме
На всеки наш длъжник
Но не на теб

Ти си представи живота
Като серия от комерсиални транзакции
И започна да виждаш връзката си
С космоса под формата на дълг

Така ти стигна до твърдението
Че кредиторът се принася в жертва
На длъжника от любов към него и
Нарече това християндемокрация
Задължителна за всеки стипендиант
На фондацията че уличаващият
В лъжа е лъжец че уличаването
В лъжа е грях че schuld означава
Едновременно вина и дълг

Свободата ни е опрощаването му
Празничното потрошаване
На глинените таблички
На мирния преход