vs. archives

Докато Главния Приватизатор предвидимо мълчи, пазейки златната акция на мирния преход, в Негова защита проговориха две важни фигури: Главния Професор и Главния Баснописец.

Главния Професор се усъмни в допустимостта Главния Приватизатор да бъде обиждан, докато самият той – Професора – консумира с обичайното си примляскване правото да обижда. Любимата му обида е „глупак”, защото той знае, че ние знаем, че миналото лято направи много глупости за кратко време.

По стечение на обстоятелства Главния Професор нарече „глупак” същия, който публично обърна внимание на поредицата от глупости, извършени от него миналото лято.

Главния Баснописец има друга водеща грижа. Той се оказа обикновен лъжец (срв. вътрешната кореспонденция на редакторите на ЛВ в „Казах, че ще помълча, но е време да говоря” и текста му „Право на уточнение”). Това – че публично се оказа обикновен лъжец – изглежда му е скрупулче от миналото лято, когато си спомняме още какво направи.

Сега Главния Баснописец реши, че е намерил сгода да се усъмни в твърдението, че Главния Приватизатор е Главен Приватизатор. Той както обикновено няма смелостта да каже това в прав текст с имена – освен Главен Баснописец той е и относително високопоставен академично-бюрократичен Играч на стъклени перли.

Дори няма смелостта да разкаже някоя от басните си.

Затова цитира притча, в която се говори за лъжци и глупци, използвайки обичайния си финт, препоръчителен за предпазливи бюрократи, които искат да се правят на пичове в извънработно време: ако някой коментира баснята му (този път само цитат от притча), автоматично се разпознава в нея.

Но за да проработи този отработен блъф, трябва да забравим, че Главния Баснописец има сериозен проблем: той беше публично уличен в лъжа.

Той цитира на очевидно близък му чужд език притчата с глупака (удряйки рамо на грижата на Главния Професор) и лъжеца (обгрижвайки собственото си скрупулче), за да нарече някой друг – безименен, разбира се – лъжец. По стечение на обстоятелствата същия, който съвсем наскоро публично го нарече лъжец.

Главния Професор интуитивно нарича друг глупак, защото има проблем с ума от миналото лято.

Главния Баснописец интуитивно нарича друг лъжец, защото има проблем с истината поне от същото време.

Корпоративно коматче мирнопроходен хляб по водата, зависимо от гласовете на Катедрата Корпорация, за всички гладни за истината.