vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Кирил Василев „Автографи“

 

Трябва да изповядам
лутането привечер
в парка
между потъмняващите корони
на дърветата
ровенето сутрин
в контейнерите за смет
но не от мизерия
а от мистичен порив
отделянето на пластмасата
от метала
на спермата от кръвта

този начин да срещам
света
с глава в контейнера
пропит от миризмата
на последната цивилизация
онази която не гние
заравя се сама
но не гние

стомасите растат
или се свиват
заякват
но желанието е бедно
навито като свинска
опашка
безкрайността се тъпче
в себе си
пука се кърви
но не взривява
местата и думите

една детска игра
започва на сметището
самоподпалване
с поглед
и инфантилното желание
да наблюдаваш мъртъв
вината на живите
гузното им извинение
пред гроба ти

роден сред крадци
непрекъснато крада
от себе си
увивам се в ръждива мрежа
и сам се предавам
за вторични суровини
вдървен и усмихнат
с добре измити зъби
така посещавам отвъдното
по няколко пъти
на ден

не кокаин
тук смъркам пръст
и ефектът е поразителен
няма пространство
няма струнна теория
която да не съм просвирил
внимателно
със своя телен лък

не става дума за революция
признавам силата на силните
богатството на богатите
красотата на красивите
тяхното право
да умрат последни

пръв ще им поискам
автографи
отвъд

 

 

 

 

 

Реклами

Извинете се, проф. Кьосев

 

проф. кьосев, следва просто в прав текст да ми се извините

вместо както обикновено да обяснявате

извинете ми се, проф. кьосев, и после ми обяснявайте.

 

 

 

 

 

Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия VІ

 

Сънувам този кошмар
Завещан от отците ни отново
И отново теологията е
Сега в машините

Робоплъх разиграващ
Усъмняване в свободата на волята
За да може да пише анонимни писма
Ако организмите наистина са лишени
От свободна воля можем да ги
Манипулираме мисли той

Какво значение има
Дали невронът се възбужда
От друг или от имплантиран електрод
Свързан с дистанционното управление
В ръката на член на цк на бкп председател
На сбп ницшеанец орфик от епохата
На възродителния процес

Плъхът всъщност се наслаждава
На експеримента когато членът на цк
Натиска бутон на дистанционното
Той желае да свие наляво
И свободно свива

Той има свободна воля
Да играе анонимни автори
От края на хх век ето
Той иска да свие наляво
И свива наляво

Това не доказва ли
Че има свободна воля

Детерминизмът и случайността
На играта без остатък си поделят
Мазната баница свободата е излишна
Троха невронните събития свидетелстващи
За свободното взимане на решение изпреварват
С няколко милисекунди осъзнаването
На свободния избор

Но той продължава да използва
Остарелите понятия на негативната
Теология за да продължи играта
Оператор на дрон нищо не издава
Загубата на свободна воля освен
Лек метален вкус в устата

За да ти повярват трябва
Да имаш автентичен глас
Тази илюзия която разиграваш
В изборната секция мола
И на брачния пазар

Лявата полусфера
Да не знае какво прави дясната
Предпочиташ да се подлагаш
На по-дълга колоноскопия
Задоволяваща всички
Твои аз които да сме

Хормоналната система
Секретира обилно кортизол
И бетаендорфини макар да боли
Поне едното аз не е създател

Азът е въображаем разказ
Като нациите боговете парите
В асиметричен конфликт използващ
Ръкописа на студентка която чукаш
За човешки щит пред играта
На анонимните ти аз

Марионетките никога
Не стигат до колизия
Една с друга

 

 

 

 

 

Към двойното счетоводство на проф. Кьосев

 

бях забравил за обидата, нанесена ми публично от проф. кьосев

но въпросът, който поставя венци арнаудов, е принципен:

защо в единия случай (случая господинов) обидата „не бива да се подминава“, а в другия (случая сабоурин) самият проф. кьосев я нанася, наричайки ме напълно непредизвикано „самовлюбен глупак“ – и подминава?

 

 

 

 

 

Очаквам отговора на проф. Личева и г-н Господинов

 

макар да знам, че мълчанието е условие без което не може на модела Кой

аз ще продължа да питам

в мълчанието Кой

 

 

 

 

 

sofia: въпрос и отговор

 

Как точно Георги Господинов разпределя и преразпределя държавен паричен ресурс? А че притежава ресурса на популярността, това е безспорно. И аз не съм му литературен фен, но пък тази ненавист, дето се надигна срещу него, ми прилича на разчистване на сметки. Езикът може да не е фашизиран, но е език на омразата, което е нещо сходно. Не съм чула той да е нападнал някого. И в крайна сметка кой и какво може да застане между писателя и неговата публика?! Едва ли Георги Господинов има такива митични способности. Не мога да вникна в този конфликт, а се опитвам. Струва ми се, че не е рационален.

sofia (коментар към разговора секулов-сабоурин в блога на сабоурин)

благодаря, софия

отговорът на Вашия въпрос очаква своя разследващ журналист, аз не съм

ресурсът на популярността е олигархически осигурен и представлява политически проект, в рамките на който наскоро на Г. Г. е било предложено да бъде номиниран за Президент на РБ

„езикът на омразата“ е термин, използван от посткомунистическите елити при защита на икономическите им интереси и привилегии

мълчанието на Г. Г. е условие без което не може на модела Кой

между писателя и неговата публика при Г. Г. стои цяла ПР-медийна инфраструктура, изграждаща го тепърва като писател

Г. Г. няма митични способности, политикономически са

и в този смисъл подлежат на рационално публично обсъждане в настоящия конфликт

(отговор на в. сабоурин в блога му)